ЦИК оповести сроковете и правилата за президентския вот на 25 октомври

Централната избирателна комисия прие хронограмата за изборите за президент и вицепрезидент на Република България, насрочени за 25 октомври 2026 г.

С него официално се подреждат основните срокове и процедури, които ще определят хода на президентската кампания и организацията на вота.

Хронограмата поставя началото на същинската организация на есенните президентски избори, които ще бъдат проведени в необичайна политическа ситуация. Вотът ще бъде първият за държавен глава след предсрочното прекратяване на мандата на Румен Радев през януари 2026 г.

Ключовите срокове преди вота

Според приетия от ЦИК график до 4 септември комисията трябва да обяви местата извън страната, в които през последните пет години е имало поне една избирателна секция с не по-малко от 100 гласоподаватели. До 6 септември трябва да бъде определен списъкът с номерата и адресите на избирателните секции в страната, както и броят на избирателите в тях.

До 9 септември ЦИК трябва да определи условията и реда за провеждане на предизборната кампания. До 17:00 часа същия ден партиите и коалициите, които ще участват във вота, трябва да подадат заявленията си за регистрация в комисията.

Предизборната кампания ще започне на 25 септември и ще приключи в полунощ на 23 октомври. Денят преди изборите ще бъде ден за размисъл. Самият изборен ден на 25 октомври ще започне в 7:00 часа и ще продължи до 20:00 часа, като при наличие на негласували избиратели пред секциите гласуването може да бъде удължено, но не по-късно от 21:00 часа. Окончателните резултати трябва да бъдат обявени от ЦИК в срок до три дни след изборния ден. При необходимост от втори тур той ще се проведе на 1 ноември 2026 г.

Президентски вот след предсрочното оттегляне на Радев

Предстоящите избори ще се проведат няколко месеца след безпрецедентното за периода на пряко избираемата президентска институция предсрочно прекратяване на мандата на Румен Радев.  На 19 януари 2026 г. Радев обяви решението си да подаде оставка като президент. На 23 януари Конституционният съд установи, че оставката е подадена свободно и доброволно, и прекрати предсрочно правомощията на Румен Радев. Радев беше избран за първи мандат на президентските избори през 2016 г. и встъпи в длъжност на 22 януари 2017 г. През 2021 г. той беше преизбран за втори мандат, който трябваше да продължи до януари 2027 г. Предсрочното му оттегляне прекъсна този мандат.

Кои са президентите на България след 1990 г.

Историята на президентската институция в съвременния ѝ вид започва в годините на демократичния преход. През 1990 г. Желю Желев е избран от Великото народно събрание за председател на Републиката, а през януари 1992 г. печели първите преки президентски избори по действащата Конституция.

След Желев президент на България става Петър Стоянов, избран през 1996 г. и встъпил в длъжност през януари 1997 г. Той заема поста до 2002 г.

Георги Първанов печели президентските избори през 2001 г. и поема поста през януари 2002 г. През 2006 г. е преизбран за втори мандат и остава държавен глава до 2012 г.

На изборите през 2011 г. президент е избран Росен Плевнелиев, който встъпва в длъжност през януари 2012 г. и управлява до януари 2017 г.

Румен Радев печели президентските избори през 2016 г., а през 2021 г. е преизбран за втори мандат. Правомощията му са прекратени предсрочно на 23 януари 2026 г. след подадената от него оставка.

Така до предстоящия вот България е имала петима президенти, избрани с пряк вот — Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев. Предстоящите избори на 25 октомври ще определят шестия пряко избран президент на страната.

Кампанията влиза в следващ етап

С приемането на хронограмата изборният процес вече има конкретна времева рамка. ЦИК е предприела и следваща организационна стъпка, като на 13 август е открила процедура за изработване на аудио и аудиовизуални материали за разяснителната кампания за президентските избори.