Отливът на туристи у нас е заради агресивното сваляне на цени в Турция

Откакто има Министерство на туризма, оценявам политиката на държавата в нашия бранш еднозначно положително, казва Лъчезар Тодоров

Интервю на „24 часа“

Има ли отлив на туристи тази година?

- Да, забелязва се спад на някои от чуждестранните пазари (например Германия) и при някои от туроператорите („ТУИ Великобритания”). При други има ръст – например Полша. Броят на българските туристи, които посещават хотелите на нашата група, остава стабилен, като в някои от тях има и ръст. Като цяло очакванията ни са за по-слаб сезон от миналогодишния - с около 5-7% по-малко туристи и 7-9% спад в приходите. Това е нормална динамика на бизнеса.

- На какво се дължи спадът?

- Спадът се обяснява от нашите партньори най-вече с агресивната ценова политика на Турция, което заедно с огромния брой легла, с които разполагат курортите там, привлича основната част от летовниците от традиционните за България пазари – Западна Европа и Русия. Оказва влияние и хубавото време в повечето европейски страни, което, естествено, ограничава броя на желаещите да предприемат по-далечно пътуване. В последните четири седмици забелязваме ръст на резервациите, но се съмнявам той да може да компенсира натрупаното изоставане.

- Изненадващо ли е намалението на туристите?

- Като цяло да. Темпът на резервации до средата на януари бе стабилен. Големият спад дойде след това, очевидно поради силните ценови предложения на другите дестинации. Турция буквално издърпа традиционни клиенти не само от България, но и от други дестинации като Испания и Португалия.

- Подцениха ли хотелиерите конкуренцията на дестинации като Турция, Гърция и други?

- Винаги внимателно следим съседните държави и се стараем продуктът, който предлагаме, да бъде на най-високо ниво, да е по-добър от съпоставимия такъв и на конкурентна цена. Но има и обективни условия, които не ни позволяват да се съревноваваме ефективно – цените на труда, електроенергията, хранителните продукти и много други са различни. Не помага и силната девалвация на турската лира, защото, когато приходите са в твърда валута, а разходите в евтина местна, е доста по-лесно да бъдеш ценово агресивен.

- Кои дестинации се оказаха конкуренти на България?

- Светът днес е малък и благодарение на силната конкуренция в авиотранспорта има много приемливи цени за почивка и в далечни дестинации като Карибите, Малдивите и т.н. Целият свят е в конкуренция и не трябва да го забравяме, когато търсим мястото на България като привлекателна дестинация.

- Достатъчно добри ли са базата и услугите, които предлагат българските хотелиери?

- Базата е много различна. Както и предоставяните услуги. Има отлични места и други, в които не бих се върнал никога. Затова конкуренцията отсява по-добрите. За да стоиш добре на пазара, трябва непрекъснато да обновяваш и разнообразяваш продукта.

- Имат ли основания твърденията, че цените на съпътстващи услуги като чадъри, шезлонги и други са високи?

- Не бих казал, че цената на съпътстващите услуги е определяща за решението на туристите да изберат място за своята почивка. България е една от дестинациите с ниска цена на съпътстващите услуги. Законът гарантира и концесионните договори задължават управителите на плажове да предоставят не по-малко от половината територия за безплатно и свободно плажуване, като едновременно с това се осигуряват необходимите услуги по почистване, охрана и здравно-спасителна дейност.

Не е приятно, когато на нас - ангажираните в този бранш (инвеститори, държавни служители, работещи), се вменяват купчина „злини” - от замърсяване на морската вода, погрешно разбиране на туризма като бетониране на природата до подкрепа на моралния упадък на нашите гости.

- Достатъчно адекватна ли е политиката на държавата в туризма? Нужна ли е повече реклама, или подкрепа за хотелиерите? Може ли държавата да субсидира някои услуги?

- Туристическият бранш е основно частен. Държавата има нелеката задача да регулира, но без това да е прекомерно. Трябва да координира усилията на държавни и общински институции и предприятия и частния сектор, така че клиентът да получи максимално добра услуга. Очакванията от държавата са високи - когато всичко е добре, да не се меси, а когато нещата не вървят - да е помислила за всичко предварително. В този смисъл държавната политика не може да е достатъчна и със сигурност мнозина ще спорят дали е изобщо адекватна.

Това, което се случва в последните няколко години, откакто съществува самостоятелно Министерство на туризма, аз оценявам еднозначно положително като систематичен опит за изработка и провеждане на държавна политика. Министерството се интересува от проблемите на бизнеса и ни чува. В рамките на закона и бюджета се опитват да решават и нашите проблеми. Дали е достатъчно? Не, никога не е. Но така е в туризма – каквото и да правим, може да е по-добре.

Да, нужни са повече пари за реклама. Но може би трябва и друг механизъм за обезпечаването на тази сума и за нейното изразходване. Това може да стане чрез паритетно участие на всички от бранша в рекламата или чрез преразпределение на туристическия данък. Като бранш сме направили нашите предложения и се надяваме заедно със съответните институции да намерим вярното решение.

Директната държавна субсидия би помогнала да повишим конкурентоспособността на бранша. Като минимум ще ни постави в равни условия с Турция.