Училището и болестите: Какво трябва да знаем – съветите на специлист от ВМА

Веднага след като се върнат на училище, децата често се разболяват. Събирането на едно място на повече хора винаги създава предпоставки за по-лесно разпространение на болестите.

Рискове, свързани с училищната среда, много зависят от възрастта на децата. Разбира се, най-необичайна е тя за първолаците. Преди това те са се намирали под зоркото око на учителките и медицинските специалисти в детските градини, докато в училище вече са в по-свободен режим, коментира доц. Дончо Дончев, част от екипа на Клиниката „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА.

Той обръща сериозно внимание на затворената среда в класните стаи. Защото запрашеността може да създаде условия за алергични реакции, свързани с материалите, които се използват в учебния процес. Затова и родителите на децата с такова предразположение, трябва да предупредят учителите и личния лекар, за да се предприемат при нужда профилактични мерки.

Към неспецифичните такива спадат домашните инхалации, промивки с морска вода, а ако има по-големи прояви от страна на нослето – усилена секреция, кихане, може да започне прием на противоалергични лекарства, но задължително под лекарски контрол, категоричен е специалистът. Специалистът изтъква и важността на добрата хигиена и редовното миене на ръцете. Към специфичната профилактика се включват лекарства, които се вземат в определен цикъл през есенните месеци и подготвят организма на детето, препазвайки го от развитие на най-често срещаните дихателни инфекции.

Студеното време, което предстои, също изисква повишено внимание от гледна точка събирането на детски колективи в класните стаи и предприемане на мерки срещу инфекциите на горните дихателни пътища, т.нар. респираторни или дихателни инфекции, предавани по въздушно-капков път.

Важно е децата с кашлица с отделяне на храчки, обилна секреция от носа, остра хрема и температура да не ходят на училище, за да не създават предпоставки за разболяване на другите, казва още доц. Дончев.

Навлизайки в темата за грипа, подчертава ролята на ваксинацията и нейната ключова роля, имайки предвид усложненията, които може да донесе едно такова боледуване: Част от тези усложнения са заболявания, свързаните с УНГ-специалността и по-специално засягане на слуховия нерв. Това от своя страна може да доведе до трайно увреждане на слуха, ако не се предприемат навременни мерки. Лечението трябва да започне в първите 48 часа от възникване на проблема. При децата е малко по-трудно да се хване този период.

Още повече, че грипът протича и с някои по-общи симптоми, които излизат на преден план, като висока температура, отпадналост, липса на апетит, болки в гърлото, кашлица, ако се засегнат белите дробове. Изпуснем ли този тънък момент, може да се развие едно неприятно заболяване, което протича със силна болка и кръвотечение в ушите – грипозен или хеморагичен отит.

При малките деца по време на грипа и при други респираторни инфекции, преди всичко от вирусен произход, типично е заболяване, свързано със силна, пристъпна кашлица и затруднения в дишането или т.нар. субхордален ларингит, включително и по-тежката му форма стенозиращ остър ларинготрахеобронхит. За родителите е важно да знаят, че при по-малките деца протичат със силна кашлица, болка зад гръдната кост и понякога недостиг на въздух. Това е спешно състояние, което налага лекарска помощ. Докато се случи това, в домашни условия могат да дадат на детето някакво антиалергично лекарство или да се направи инхалация дори и само с физиологичен разтвор. Ако не разполагат с тези средства – задължително трябва да се отворят прозорците, за да влиза чист въздух, а детето може да се вкара в банята, като се пуснат душове и чешми, които да овлажняват въздуха, съветва още доц. Дончев.

Често срещано заболяване сред децата в този сезон са ангините. Протичат с висока температура, болки в гърлото, подуване на сливиците и образуване на гнойни налепи по тях. Доц. Дончев обръща внимание на факта, че не всяко зачервяване на гърлото е ангина. Затова и не бива сами да си „назначаваме” антибиотик. Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар-специалист, който да определи терапията.

При учениците често срещана форма на ангина е т.нар. болест на целувката или инфекциозната мононуклеоза. Различава се от останалите по това, че протича малко по-дълго, може да има сравнително висока температура, възпаление на лимфните възли под долната челюст и по шията. Тук намесата на лекар също е задължителна – пият се точно определени антибиотици и изисква проследяване на състоянието, тъй като често засяга чернодробната функция.

Децата, особено пък по-големите, не винаги са подходящо облечени в студените месеци, защото „модата го налага”. Хубаво е обаче да носят шал и шапка, за да не развият синузит или ако вече имат – да не се преъврне в хронично състояние.

Доц. Дончев отбелязва и че есенно-зимният сезон крие опасности и за възрастните. Особено за тези, страдащи от хронични заболявания, които могат да се изострят, като хроничен отит, хроничен синузитит, хроничен фарингит.