Ваня Григорова: Блокаж на завода за боклук

Общинският съветник в София Ваня Григорова обяви, че е получила сигнали, че през последните дни сметоизвозващите камиони, които трябва да разтоварят събрания от столицата отпадък, се редят по 3-5 часа пред СПТО - завода за боклук. Опашките били огромни.

„Вчера „стана е**ти панаира, свирки, свирки, свирки, мармалад е“. Това се вижда и на първата снимка тук. Причината - бункерите са пълни с боклук. Според обясненията (аз в завода не съм влизала, колеги общински съветници от комисията по екология се опитаха да посетят завода преди няколко месеца и не бяха допуснати), има два бункера. В бункерите има дупки „лева и десна“, които са с дълбочина около 15 метра и са дълги около 35-40 метра. Въпросните дупки можело да поемат събрания от цяла София отпадък за 10 дни и повече, но са запълнени и боклукът вече е покрил площадките, като сведенията за днес са, че отпадъкът излиза извън бункерите“, обяснява Григорова в профила си във Фейсбук.

Вътре в бункерите боклукът стигал до прозорците, а камионите следва да влизат в бункера, да изсипват събрания отпадък в дупката и да излизат. Сега няма как да стигнат до въпросната дупка, защото е препълнена, както и пространството около нея в широк периметър. „Запрашено, нищо не се почиства, бали с RDF отпадък. Пластмаса и RDF отпадък се изнасят извън огражденията на завода, където трябва да бъдат изградени 5-та и 6-та клетка“, се посочвало в сигнала.

„Защо се изнасят? Защото клетките до 4 са почти пълни. А са пълни, защото RDF-ът е некачествен. Имало проблеми в биосушене, откъдето трябва да преминава отпадъкът, да се изсушава и оттам да се кара към циментовите заводи. Само че крановете не работели или поне не както трябва - постоянно аварирали, нямало поддръжка. Какво решение е „намерено“? Имало лента „байпас“. И ето такъв процес ми беше описан:

Отпадъкът тръгва от приемна, минава през механично сепариране и отива в биосушене. Но в биосушене клетките не работят и е поставена една лента байпас и директно отпадъкът отива в сградата на RDF и се балира. Лентата е подвижна и се маха при проверка, твърди се. RDF-ът обаче е мокър и не става за горене. СПТО го кара към циментовите заводи, те го връщат като некачествен. СПТО го оставя на слънце да се поизсуши и пак го кара към циментовите заводи.

Е, това обяснява защо заводът е затрупан с боклук - неработещи сушилни, неработещи кранове, върнат RDF. А това означава, че СПТО хаби и гориво, за да организира екскурзии на боклука из страната. Явно ръководството на завода се придържа строго към принципа „Опознай родината, за да я обикнеш.“ Някой трябва да им подшушне, че не важи за столичния боклук...

В същото време се твърди, че отношението на ръководството на СПТО към работниците е... смущаващо. През последните месеци са орязани и допълнителните възнаграждения. Освобождаване на работници без конкретна причина, натиск, поради което и броят на хората в болнични се е увеличил много. „Вече нема ора.“ Как да има при тези тежки условия на труд - мухите им влизат в носовете, смрадта се носи чак до Яна, има случаи на кожни заболявания, които работници носят и в семействата си.

Утре има извънредно заседание на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС, където ще се обсъждат подобни проблеми. А аз ще поискам от директора на СПТО Николай Савов, който беше назначен от кмета Васил Терзиев, информация за болничните, възнагражденията, разходите за гориво, обема на отпадъка, който е върнат от циментовите заводи.

Хубаво е назначението на кмета Терзиев да отговори, защото нали щяха да управляват ефективно и прозрачно. И идваха с екипите и решенията“, пише тя.