Възпитателка в частна ясла изостави 2-годишно само на слънце с часове

Детето има слънчеви изгаряния и мехури, преподавателката се оправдала, че било „инат“

Малко момиченце е било изоставено само навън в най-големите горещини на Витоша. Детето е едва 2 годишно. За това алармира жена в една от майчинските групи във Фейсбук.

Ето и пълния разказ на жената:

Искам да Ви разкажа една история от преди 2 дни. Действието се развива на Витоша. Времето -15:20-15:30 ч. Слънчево, извън прохладните сенчести места, на слънце... нещата са сериозни! Намираме се на поляната до хижа „Момина скала“. Стоим с моето дете (5 г.) на сянка, играем си и изведнъж той казва: „мамо, може ли да отида за 5 мин. на люлката?“ ( която е на слънце).

С голямо недоволство се съгласявам, но с уговорката за 5 минути!!! Там, в най - големият пек, на люлката седеше малко момиченце. Моето дете отиде до люлката и съвсем леко люшна детето от ляво, после от дясно и след това тръгна към мен. Дойде с думите „мамо, това малко момиченце спи и се клатушка на люлката и е цялото червено и в рани“.

Докато се надигна от разпънатото одеяло и огледам ситуацията (а тя никак не беше розова. Детето клюмаше ту наляво, ту надясно с главичка и приплакваше), моето дете вече беше вдигнало аларма и сред околните възрастни, питайки всички дали са родители на това детенце. Лека полека се събрахме 3-4 възрастни, всеки от които е видял детето да стои на люлката, в жегата в продължение на „поне 2 ч.“ - по думите на всички.

Да обясня: голяма поляна на Витоша, в центъра на която на съвсем открито има люлка, на която стои почти 2 г. момиченце СЪВСЕМ САМО!!! 2 ЧАСА!!! Преместихме вече клюмащото почти колабирало момиченце на сянка и се заоглеждахме за родителите. Никой не се появяваше от никъде. Детенцето се разплака съвземайки се, безкрайно уплашено и сред съвсем непознати.

Цялата беше кърваво червена (изгоряла) и с плюски по вратлето. Гушнах я, за да я успокоя, покрих видимите части от тялото и с полупрозрачен тънък шал и започнах да обикалям подред всички хора, търсейки родителите на детето. След около 10-тина мин. зад мен (на известно разстояние) чух най-накрая тъй чаканата реакция: „Госпожо, къде си мислите че отивате с това дете?“

Обърнах се и видях русолява жена на средна възраст. Попитах „тя с Вас ли е?“ И получих положителен отговор. Попитах – „а... знаете ли, че тя повече от 2 часа стои сама, в най-големият пек, че е изгоряла (до рани) и клюма, клюма на люлката?“ – „Да, зная. Тя си е такъв инат и там си остана. А вие защо я държите? Пуснете я, какво я носите?“. Пуснах малката и въпросната дама я повика по име. Момиченцето обаче се обърна към мен и се вкопчи в краката ми.

Тя пак се опита да я извика, но детето не помръдна и стоеше вкопчено гушкайки краката ми. Хванах ръчичките ѝ и казах – „няма страшно, миличка. Дай ми ръчички и ще отидем заедно“. Детето веднага ми подаде ръчичка и тръгна към жената.  На повторно повдигнати от мен въпрос, как е възможно да я оставят съвсем сама в този пек получих отново същият отговор - че детето е инат и не успели да го преместят на сянка.

Въпросната дама не беше сама - имаше и един господин с нея – вероятно шофьор. В крайна сметка разбрахме, че става дума за частна занималня. Останалите деца бяха на възраст от 4-5 г.-11 г. (да речем) - т.е. момиченцето беше най-малкото от всички и смело мога да кажа ЗАРЯЗАНО на слънце. Отидох до багажа си и взех слънцезащитата на сина ми, за да предложа да намажат детето (макар и след дъжд качулка). Отидохме с една от другите жени, които пренесохме момиченцето на сянка, за да проучим ситуацията.

Предлагайки слънцезащитата на... хм ...отговорната жена от занималнята използвах да разпитам, признавам си под предлог, че се чудя какво да правя с детето си в летните дни. И дамата ми разказа, че са от занималня в центъра, близо до Докторската градина и поне 2 пъти в седмицата извеждат децата на въздух (за което - адмирации! Наистина прекрасно звучи да оставиш детето на занималня и те да са на Витоша. По-хубаво от това – здраве му кажи.)

Е да, ама НЕ! Не и когато допускате „още няма 2“-годишното Ви поверено дете да колабира на слънце, на сред планината и един 5 г. младеж да алармира и бих казала СПАСИ повереното Ви дете/деца. После предложих и фенистил гел на отговорник от занималнята, която твърдеше, че раните по врата (плюски) са от охапване от комар. И фенистила и слънцезащитата ми бяха отказани.

Междувременно детето (инатливото, 2-годишно дете) бе намазано с лосион за възрастни... И като заключение: Благодаря на моя малък син, че е приел всичко, на което го уча - да помага на всеки в беда и ако не може сам да се справи, да алармира другите около себе си и да потърси помощ от възрастни. На малкото момиченце - скорошно възстановявате (вярвам, че благодарение на реакцията ни говорим за малкия дявол).

А към всички нас, майките, баби, бащи и дядовци... лелички, чичовци... нека бъдем по-внимателни на кого доверяваме най-скъпото си - децата ни. Защото това, което видях и в страничката на въпросната занималня... звучи и изглежда наистина чудесно (група весели деца, с оригинално изглеждащи забавни занимания, излети в природата, разглеждане на музеи... Наистина чудесно!)

Като изключим случката с въпросното мъниче!!!