Велики вторник, вторият ден от Страстната седмица

Христос влиза в храма и прави пророчества за съдбата на град Йерусалим

Днес е Велики вторник – единият от дните в Страстната седмица, която е последната от земния път на Исус Христос. Според Християнството, след като в понеделник Божият син гони търговците от храма, във вторник влиза в него и проповядва. Там той дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите.

В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, които символизират пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници (тела) и свещен елей (значи милост), а неразумните – само чисти светилници.

Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение.

Според притчата за талантите един човек поверил на своите слуги пари – таланти, като всеки от слугите си обдарил според способностите им и усърдието им в учението. На един от слугите си човека поверил пет таланта, на друг – два, а на трети – един талант, като и им заповядал да пуснат тези пари в обръщение, т.е. за да принесат те печалба или умножение на богатството.

Всеки от слугите се опитал според способностите и възможностите си да използва максимално добре талантите, като на първия с петте таланта те донесли огромна печалба – още пет таланта, вторият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби своя талант и го закопал в земята, за да го върне на господаря си без загуба и за да не бъде виновен за загубата му.

Освен това в храма Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Страстната седмица е последната от Великденския пост.

В народната традиция Велики вторник и Велика сряда са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.