Видовден дойде!

На този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите

Днес според народната традиция се чества Видовден. Счита се, че този празник е следа от почитта на древните по нашите земи към Бога на възмездието.

Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини. В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по стар стил или на 28 юни по нов стил.

За днешния ден има различни легенди. Произходът му се свързва с вярвания от езически времена.

Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд“, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Смята се, че Вида никога не пропуска да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва. Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях.

Според други поверия това е денят на Видьо или Видо – езическо божество измежду 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“

Видовден е свързан и с култа към Слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави, весели и силни.

Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали“ и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска“ вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Религиозната същност на празника не е добре позната, но според някои вярвания той е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Покровител е на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител е на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки, закрилник е и на зрението. Свети Вит е покровител също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Не случайно в района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа и по специално от Чехия и Саксония. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това, много слепи са прогледнали.

След неофициален спор между Трън, Годеч и Брезник, накрая Брезник „патентова“ Видовден. На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара /на мястото на Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко.

Видовден се празнува още в Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия и други страни. При тя се отбелязва денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Видо. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.

Именници на Видовден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.