Внимание! Паник атака!

АВТОР: Елени Сидера

Съвършени, уникални, шедьовър, изобретението с което вероятно се гордее Твореца, а именно - Човека! Създал ни е да сме адаптивни, умни, решителни, борбени.  В един момент нещо се счупва, някъде там вътре в нас. Нещо което до вчера не сме си представяли, днес вече е непреодолимо, неконтролируемо, завихря се със страшна сила из главата, около слънчевия сплит  и ни изхвърля далеч от нормалният живот…

Онази малка, невидима част от общото ни цяло, наречена Душа, седи уплашена, самотна и с огромните очи на страха търси помощ. Чака мисли и разсъждения да дойдат и да ѝ подадат ръка да стане, но от мозъка – ни вопъл, ни стон... Нали се бяха разбрали да си партнират, нали той беше обещал да не ги пуска, онези които приличаха на вещици от ада, а той – блокирал...

Какво стана всъщност,  къде се скъса веригата и се обърка всичко, защо станалото е толкова страшно, че прилича на загуба на любим човек, даже още по-страшно, загуба на себе си...

Живеем във време, в което колкото хора – толкова мнения за него. Повечето  казват – имаш избори, имаш свобода, имаш каквото пожелаеш. И да, така е, но има и много напрежение, много насъбран страх, породен от това дали ще спечелим гонката с времето, дали ще успеем да стигнем там някъде... По стълбата на кариерата, да покрием очакванията на родителите, а те пък на децата си, купища от разнообразни състезания с този и онзи за притежания и ето ти – СТРЕС! Само една дума, съставена само от 5 букви, съдържаща в себе си черна, безкрайна вселена от химически вещества, които, като ефекта на домино, събарят целия ни организъм. Да споменем едни от най-важните, а именно:

Кортизол – отделен от надбъбречните жлези, чрез кръвта се разпространява из цялото тяло. Някога, преди хилядолетия, е бил основен съюзник на човек в борбата му за оцеляване. Има ли риск за живота, кортизолът казва – стягай се, тревога на хоризонта!  Проблемът сега е, че ежедневието ни е изпъстрено с напрежение, което провокира непрекъснато повишение на неговите нива в кръвта, които приличат на кривата на кардиограма. Как той да знае, че тази сутрин сме тичали като луди за работа и сме изпуснали рейса, а от там шефа ще ни отреже новогодишният бонус! Той просто си свършва перфектно задачата – подготвя ни за неприятната среща в офиса....

Инсулин – кортизола държи за ръка инсулина /който се произвежда от панкреаса/ и нивата му се увеличават, като съответно пораждат проблем с кръвната захар. Тази причина води до желанието ни под стрес да хапваме повече захар и въглехидрати. Хрупкавата баничка с масло, би свършила добра работа след доза нерви!

Адреналин – под напрежение и стрес, отново надбъбречните жлези го отделят, като неговата задача е да ни подготви за – бий се или бягай. Наречен е още – хормон на оцеляването.

Той учестява сърцебиенето, насочва нашата кръв към основни мускулни групи, което включва сърцето, знаем, че то е мускул. Намалява се способността на тялото да усеща болка.

Норадреналин – освобождаван от надбъбречните жлези, като участие има и мозъка. Той засилва трежовността, води до безсъние, бъбреците произвеждат повече ренин, който увеличава кръвното. Сещай се какво ти казва – има тревога, не заспивай!

Има още куп хормони, които имат базисна роля, но ще се огранича до тук. Искам да отделя няколко думи за диригента, организатора на всичко това, което следва безупречна подреденост в изявите – АМИГДАЛА.

Дълбоко в мозъка с формата на бадем и почти такъв размер, се намира структура наречена – амигдала – част от лимбичната нервна система.

Тя е главният център, обработващ страх, заплаха, негативни емоции. Дирижира разпознаването на гнева, враждебното поведение както вербално, така и изразено в езика на тялото. Сигналната лампа, която светва в опасен момент и извиква войните в тялото ни. Доказано е, че при повреда, например инсулт, човек може да разпознае почти всички сигнали за опасност, но не и страх!

Е, не сме ли уникални, не сме ли съвършени!

Как всичките тези безупречни механизми, се превръщат в паник атака! Отговорът е прост – шок, неочаквана беда, хронична тревожност, безпокойство в количества непоносими за нас. Пълним горчивата чаша без да я изливаме, пълним богато и не се щадим. Мислим си, че можем да поемаме... и поемаме и не се оплакваме и в очите на хората около нас сме силни и ни казват – ти можеш, можеш още не се предавай! Да, ама – не, организмът има предели, биологията ни строго следва закони, които ни наказват, когато прекалим, защото си мислим, че можем да прекаляваме безнаказано. Удря едновременно и по физиката и по психиката – блокаж, загубили сме себе си!

Пътят сега на къде е?

Трябва да знаем, че паник атаката не е болест, а състояние, което ще наложи да се погрижим за себе си. Тя ни казва – аз сигнализирах, сега човеко – ти си на ход!  Изпразни чашата с душевни боклуци, за да оздравиш себе си. Има много възможни пътища, но най-главният е – научете се кое си струва непрекъснатите страхове, за кое си струва да не спите, приоритизирайте собствените си потребности, научете се да се обичате! Подарете си отдавна отлаган подарък, защото го заслужавате! Потърсете приятел, с когото можете да споделите какво е времето вътре във вас, говорете, така ще разредите напрежението, ще успокоите сърцебиенето, потенето постепенно ще изчезне. Потърсете лекар, на който можете да се доверите.

Медицински погледнато, обърнете внимание дали  имате промяна в нивата на щитовидните хормони, водещи до възлеста гуша – нодозна струма. Ако е факт излизане от рамките на допустимите показатели, ще усещате симптоми като – сърцебиене, потене, нарушение на съня, нервност, разлика в обичайното тегло. В този случай имаме реален физически проблем, който ще се ликвидира с правилно лечение и не е паник атака.

Царица на маските, тя виртуозно манифестира различни клинични картини, сърдечни проблеми, вегетативни разстройства и какво ли не. Умело ни подвежда да търсим здравословни проблеми в грешната посока.

Овладяването се стартира с малки по милиграми антидепресанти, за да не окажат ефект на пристрастяване. Необходими са и препарати, които да успокоят сърдечната дейност и учестения пулс, така ще успеете да нормализирате и дишането.  Ако паниката ви залива ежедневно, та даже и по няколко пъти, потърсете психолог, с когото да се консултирате. Вероятно е да имате нужда от по-дълготрайно лечение, но това не трябва да ви притеснява и да ви кара да си мислите, че светът свършва.

Дишайте, дайте на мозъка си покой, Амигдала има нужда от това, за да разпусне верните войни против стреса, които също искат да почиват. Сега вашата ВОЛЯ е диригента, сега от вашите грижи - за вас самите, зависи усмивката на лицето ви и помнете – Вие сте с съвършенни! Когато ви боли и когато плачете и когато се вдигате сами за собствената си коса и когато едвам се изправяте, вие можете всичко!

Съвършени, уникални, шедьовър, изобретението с което вероятно се гордее Твореца, а именно – Човека!

Ключът е във вас!