Вярата на човека и преклонението пред вечната класика през погледа на Хари Арабян в арт галерия „Нюанс“

„Винаги съм се впечатлявал от архитектурата на катедралите, от вярата и любовта, с които са правени", споделя скулпторът

Арт галерия „Нюанс“ ни връща към очарованието, изяществото и елегантността на класиката в изкуството чрез изложбата „Тишина“ на скулптора Хари Арабян. Произведенията, които са показани в експозицията, са родени от творческите му и чисто човешки търсения и са интерпретации на вечни теми и образи, пречупени през характера и чувствителността на автора.

В изкуството на Хари Арабян много силно присъства идеята за вярата и смисъла ѝ като движеща сила на човека през вековете. Според скулптора тя е тази, която може да спаси човечеството. Тези негови дълбоки разсъждения са въплътени в скулптурните произведения „Сваляне от кръста“, „Катедрала“ или „Разпятие“, които подтикват към размисъл за контрафорса, емпиричният опит на средновековната архитектура.

В изложбата изпъква също така образът на Юдит, чрез който авторът повдига темата за победител и победен, противопоставянето на мъжкото и женското начало, красотата и силата. Сред сюжетите ще откриете още и интерпретации на темите за „Жертвоприношението на Авраам“, „Пиета“ и много други.

Хари не крие своята носталгия и почит към отминалите епохи, когато се заражда онова, безсмъртното изкуство на великите артисти, чиито шедьоври, сред които и архитектурни постижения, оставят ярки следи в световната история, и поколения напред имат възможността да берат тези плодове, да се учат от гениите и да се възхищават на величието, майсторството и класата им.

„Винаги съм се впечатлявал от архитектурата на катедралите, от времето, за което са създавани, от всеки един детайл, който присъства в тях, от вярата и любовта, с които са правени. И понеже това ми липсва в съвремието по някакъв начин, затова реших да направя една такава серия, която за съжаление не можах да довърша. Може би следващата изложба ще е по-цялостна, с повече работи на тази тема“, разкри за Tribune скулпторът.

„Когато няма вяра, когато няма традиции, резултатът винаги е под въпрос. А именно тези ценности – вярата и традициите, са основополагащи за вечното непреходно изкуство. Имал съм възможност дълго да наблюдавам и „Нотр Дам“ (бел. ред. Катедралата „Света Богородица“ в Париж), и Миланската катедрала, и Кьолнската. Това са едни домове на вярата, които са градени векове наред и нищо не е променено в тях. Архитектурата е спазена като принцип, като конструкция, като орнамент. Подобни архитектурни обекти, които са се съхранили във времето, ме впечатляват много. Сега всичко се променя с бързи темпове, буквално за десетина години – и като отношения между хората, и като виждания. Обществото действително е динамично и човек се приспособява към различните условия. Но имам чувството, че се губи вярата в човека, в личността, в доброто, всичко се унифицира по някакъв начин. Дали благодарение на филми, реклами, социални медии, не знам, но някак си хората бягат от същността си и така влизат в едни клишета. Именно по този начин, разсъждавайки философски върху миналото и настоящето и правейки паралел между двете, възникна и идеята за тази изложба“, сподели Хари Арабян.   

По думите му инерцията, която е присъща за живота ни днес, неминуемо се отразява и на изкуството. Според него съвременният човек се е вкопчил в оцеляването ден за ден, с което губи перспективата в дълбочина, а това го ограничава в мисленето му.

Хари пресъздава тези свои емоции в работата си „Смъртта на един мит“, в която е заложена липсата на визия за бъдещето и честото бягство от реалността в света на митовете, което ни помага да се съхраним.

„Сега просто има правила как да направиш успешен роман, как да направиш успешен филм. Има едни модели, които действително са много добре анализирани и са работещи, но те буквално манипулират хората и пораждат клишета“, категоричен е скулпторът.

На въпрос колко силна е вярата му и до каква степен се предава в неговото изкуство, Хари признава:

„Кръстен съм като дете в християнската вяра, разбира се. Но аз влагам по-общ смисъл, говорейки за нея – вярата в човека, в неговата индивидуалност, в способностите му, в институцията, ако щете. Това наблюдаваме именно в тези емблематични катедрали, за които споменах. Става въпрос за поколения наред, които са вярвали в архитекта, в църквата, в държавността. Това ги е крепяло, за да стигнат докрай. Тези, които са полагали основите, първите камъни, не са имали възможност да видят плодовете на своя труд в цялост, просто са вярвали. Те са виждали десет метра нагоре, следващото поколение е виждало още десет и така, докато се стигне до 300 метра и започне първата меса в тези катедрали. Вярата, че правят нещо значимо, ги е мотивирала да не спират. Това ми липсва в нашето ежедневие като усещане, като начин на живот, защото, според мен, вярата е тази, която дава пълнота на човешкото съществуване. Ето защо искам да предам на публиката това мое чувство. Човек когато е най-откровен със себе си, може да намери съмишленици и да бъде разбран от другите“, смята Хари Арабян.

Скулптурите в изложбата „Тишина“ разкриват свойствата на стъклото, както и експерименти с материали като кост, метал и разнообразни техники за „опитомяване“ и третиране на различните медии. Произведенията на Хари Арабян съчетават по неповторим начин приложни и изящни характеристики.

Въпреки че през годините е работил с всички възможни материали, стъклото определено е неговата страст и стихия. Хари казва, че стъклото е разкошен материал, който има една друга плътност и магия, която го привлича.

„Това е един изключителен материал, който не може да се сравни с никой друг, с неговата плътност, с полировката и крехкостта му. С него артистът трябва да подхожда много внимателно и деликатно, с търпението на будистки монах. Действително в България малко се работи със стъкло и в определени аспекти. За мен е много любопитно. Работил съм в камък, в керамика, бронз. Печелил съм и конкурси за малка пластика в бронз. Стъклото обаче дава едни много широки възможности, и като детайл, и като оптика, и като общи планове, и като цвят. Богат език е, но е безкрайно капризен. Изисква много търпение, специфични инструменти. Изключително енергоемка е работата с него. Хората, които класически се занимават със стъкло наблягат на оптиката, на това как светлината минава през стъклото, докато при мен акцентът е по-скоро обемът и аз искам светлината да се плъзга по обема, а не да минава през него и да го изяжда. Просто влизам в едни други измерения на стъклото, които ми пасват като възприятие и култура“, споделя още Хари Арабян.

На въпрос как един артист се съхранява в тези напрегнати динамични времена, без да губи своето вдъхновение, своето аз и какво лично него го мотивира да продължава да прави това, което обича, скулпторът отговаря така:

„Наскоро срещнах един извод, че артистите са като корабокрушенци на самотен остров, които събират перли и много разчитат някой да ги спаси, а те от своя страна да му подарят тези перли. Това наистина е самотен занаят, в който трупаш знания, мъдрост и си много щастлив, ако можеш да ги споделиш. Но това е рядко. Казвам го най-искрено. Защото се иска известна грамотност от страна на публиката, за да може да възприеме тази красота, до която художникът, скулпторът се докосва и пресъздава, неговите откровения. За да може изцяло да разбере архитектурата, класическата музика, операта, театъра, има усилия, които самата публика трябва да направи. Трудно е във всяко едно изкуство. При положение, че бюджетът за култура в България е колкото на „Лувъра“, не можеш да очакваш много. Самотен занаят е изкуството, който обаче ти дава едни други удовлетворения, когато търсиш нещо, откриеш го и го реализираш. Саможертва е. Ако стане нещо, е чудесно, ако не, ти си носиш кръста! Слава Богу все пак живеем в свободно време и човек сам поема своята отговорност, правейки това, което иска и в което вижда смисъл. Най-хубаво е, когато се хареса и от публиката“.

А кой е най-важният урок, който е научил през годините?

„Роде́н (бел.ред. Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н е френски скулптор, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство) в изповедите си казва следното – „Бъдете откровени! Дълбоката истина за един творец, е истина и за всички останали“.

Не пропускайте изложбата „Тишина“ на Хари Арабян в Арт галерия „Нюанс“ в столицата на ул. „Иван Денкоглу“ No 42 до 20 ноември!

Хари Арабян е завършил Националната художествена академия, специалност скулптура през 1992 година. Има много самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, частни колекции в България, Европа, Америка, Канада и др.

През годините е работил с различни материали – камък, керамика, но за стъклото казва, че има една друга плътност и магия, която го привлича. Той е автор на паметника, изграден в памет на жертвите от арменския геноцид пред храма „Сурп Хач“ в Бургас, както и на скулптурата в Морската градина, която е знак на признателност към българския народ от арменската общност в Бургас.