Янко Гочев: Левски е винаги пример за нас и Апостол на българската свобода, а както знаем добре Апостолите никога не умират

Според историка тема Левски все още има много неща и събития, които са заметени и укрити в продължение на десетилетия

Историкът Янко Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“ от 3 части. Той пръв извежда тезата, че Левски е обесен защото е отказал да бъде руски шпионин и всякакъв роб. В изследването му има и редица доказателства за конкретната роля на руската дипломация и по-специално на граф Игнатиев, който в писмо до княз Горчаков признава за ролята на Русия за обесването на Левски.

„Уточнявам, че книгата ми за гибелта на Левски под заглавие ,,Убийството на Левски. Виновниците“ се появи през 2016 г., т.е. вече четири години е на пазара, и в нея за пръв път съм формулирал и обосновал тази научна теза, която и досега не е оборена, а считам, колкото и да звучи нескромно, че е невъзможно да бъде сторено това“, заявява за Faktor.bg Янко Гочев.

По думите му книгата е опит за осветляване на неизвестното за Апостола и за отхвърляне на някои дълбоко насадени митове, възпроизвеждани от десетилетия с антибългарска цел.

„Защото Левски е винаги пример за нас и Апостол на българската свобода, а както знаем добре Апостолите никога не умират“, категоричен е историкът.

Той споделя, че книгата е правно-историческо изследване, каквито в България поначало са много голяма рядкост. Според Янко Гочев българските историци в мнозинството не следват такъв подход към проучване на миналото ни, а по отношение на Левски това е задължително, защото в неговия бурен и всецяло отдаден на свободата на България живот, съществува и казусът ,,Левски“.

„Под този термин разбирам финалната фаза в живота му, свързана с неговото залавяне и анкетиране в София, след което той е пратен на бесилото и обесен. Дебело подчертавам, че Левски никога не е бил съден! Левски е разследван от специална правителствена комисия в София, назначена да проучи случая със заловената турска поща в Арабаконак. След залавянето му в Къкрина Левски е конвоиран до София под въоръжен ескорт от около 200 души турци и е предаден на тази правителствена комисия. Там е подложен на продължителни разпити. Дейността на комисията в най-добрия случай може да бъде наречена следствие, но не и съд. Съдии в тази комисия няма и никога не е имало“, посочва Гочев.

Според него една голяма част от обществото ни е заета със своите ежедневни проблеми и не се интересува никак от миналото на България.

„Витае апатия и пасивност, която се налага като норма на поведение. Липсва активна гражданска позиция. Друга група в обществото ни никак не е заинтересована да научи истината за убийството на Левски. Това е специфична позиция и разбира се личен избор“, признава той.

Историкът обяснява, че на тема Левски все още има много неща и събития, които са заметени и укрити в продължение на десетилетия.

„В това отношение историците от официалната школа са в много голям дълг. Те не само са ,,глухи”, а и ,,слепи.“ Тук влияние оказва и инерцията, наследена от комунистическия режим, неговите шаблони, а и доминиращата за съжаление все още комунистическа и русофилска линия в интерпретацията на българското историческо минало, от която трудно се освобождаваме. Тъкмо тази линия е голямата и засега трудно преодолима пречка за осветляване на всички истини около живота и делото Левски, в това число и за поръчковото му убийство без съд и присъда от турците като извършители, в изпълнение на инструкциите на всесилния ,,вицеимператор на Цариград“ генерал Николай Игнатиев (наречен галено Граф!?), който пък от своя страна действа по заповеди от Петербург“, разкрива още историкът.

Според него официалната историография доста е творила, за да създаде един изкривен образ на Васил Левски. Има  и сериозни опити Апостолът на българската свобода да бъде напъхан в определени модели, за да обслужи нечии лични, партийни, користни и дори чужди интереси.

„В тази връзка са изградени и поддържани цели митове, от които като че ли най-силни са два: митът за нацията предател, която ,,проспала“ мига да спаси заловения от турците свой герой, въпреки ,,малката” му охрана и митът за турския съд над Левски с внушението, че едва ли не той бил справедливо осъден и обесен за ,,престъпленията“ си“, заявява Янко Гочев.

„Българите имат нужда от истинския Васил Левски, от неговите истински думи и дела, от заветите, които ни е оставил този наистина велик Българин“, категоричен е той.

Гочев отбелязва, че от многобройните книги, изписани за Левски никъде не се подчертава истината за неговото отрицателно отношение към политиката на официална Русия. Тази линия се замита и укрива последователно.

„А факт е, че като най-добър ученик на ,,патриарха на българската революция“ Г. Раковски той е последователен защитник на линията на суверенно българско революционно движение извън хватката на Азиатския департамент. Г. Раковски е родоначалникът на организираното революционно движение за национално освобождение и учител по родолюбие на самия Левски, известен с пламенната си съпротива срещу руската и всякаква чужда вражеска намеса в българските революционни дела“, обяснява историкът.

„Почти съм приключил с издаването на още една книга, която този път е посветена на една от най-зловещите личности в българската история-руския посланик в Цариград генерал Николай Игнатиев, наложен погрешно в съзнанието на поколения българи като ,,българофил“ и пропагандиран като такъв неспирно от официална Русия и нейните дипломати и до днес“, разкрива той.

Според него видният руски дипломат и офицер е един от най-големите противници на всякакво свободолюбие по българските земи.

Граф Н. Игнатиев никога не е бил българофил! Това дебело трябва да се подчертае и разбере от всички българи“ казва Гочев.

Авторът разкрива, че в различни периоди неговата политика е последователно сърбофилска, винаги фанариотска (византийска) и дори туркофилска, но никога не е била пробългарска.

„Той е едновременно панславист, сърбофил и туркофил, което го превръща в много опасен българофоб. Който не вярва, да чете Записките му, издадени още през 1986 г., но също укривани десетилетия“, отбелязва Янко Гочев.

Според него българофобията на граф Игнатиев личи в неговото участие в елиминирането на Левски като водач на БРЦК в България и неговото убийство, което води до „пълно подчиняване на революционната организация на антибългарската стратегия на Азиатския департамент по Източния въпрос“.

„Генерал Н. Игнатиев действа безкомпромисно при всеки опит на българите да създадат свои организации извън влиянието на Азиатския департамент. Руският контрол над българското революционно движение се е осъществявал чрез подкупване, неутрализиране и погубване на отделни личности, но и чрез разтурване на цели организации, опитали да действат без руска опека. Най-малко две от тях са разгромени с активно руско участие и след лична намеса на генерал Н. Игнатиев-ТБЦК на Иван Касабов и БРЦК на Васил Левски“, посочва историкът.

Той подчертава, че Васил Левски става жертва на османския държавен терор и на руската антибългарска политика, провеждана умело, със широк замах, но коварно, скрито и подло за българския народ от посланика в Цариград генерал Н. Игнатиев.

Според него руските специални служби и Азиатския департамент не са били противници на изграждане на тайна българска конспиративна организация, само че са имали едно важно условие: тя да бъде под техен контрол и съответно да изпълнява техните инструкции.

„Руското съучастие в убийството на Апостола на българската свобода е доказан факт. Той е, неудобен на Русия с твърдата си решимост да се бори за нея с български сили без руско покровителство и дори срещу него. Самият Левски многократно е демонстрирал своята еманципираност от подобни външни влияния. В кореспонденцията си с Филип Тотю от 18.04.1871 г. на няколко пъти Левски е категоричен, че не трябва да се съобразяваме с руския фактор. Защото Филип Тотю му предлага действия, които са в унисон с руската външна политика. Левски се противопоставя, защото за него е по-важно да се изгради вътрешната комитетска мрежа и да се заложи на българския фактор.  Там Левски пише:,, ...Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. ...българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. ... искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на които стои българската свобода.

“В писмото си до д-р Константин Робев от Охрид от 6.08.1872 г., което е малко известно и също укривано десетилетия наред, дори в наши дни, Левски изрично заявява: ,,От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем,  каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…“, споделя историкът думите на Левски.

Според него гузно и грозно солидарно казионните историци продължат да не коментират пълното бездействие на генерал Н. Игнатиев по време на анкетата в София срещу Апостола на българската свобода.

„Истината е, че Левски е бил за Азиатския департамент непоносимо независим българин и след като е неподкупен и непреклонен на руските увещания и въздействия е трябвало да бъде премахнат от пътя на Руската империя към Проливите. Всяка пречка за реализиране на руските имперски интереси на Балканите, особено по линия на балканските освободителни движения, в това число и преди всичко българското, се елиминира. Тази истина не могат да понесат днес многобройните желаещи да говорят за свободата и за иконата Левски от руска гледна точка“ заявява Янко Гочев.

По думите му заблудата, че Русия е направила някаква върховна саможертва за да освободи своите ,,православни“ братя е натикана плътно в главите на по-голямата част от българите.

„Ако наистина бяха толкова чисти и ,,православни“ ръководителите на нашите ,,братя“, Левски щеше да е и техен герой, заради ценностната система, която притежава, и генерал Н. Игнатиев, и императорът щяха най-малкото да направят опит за неговото спасение. Но такъв опит няма. Има въздействие дори по линията на вицеконсула в Пловдив Н. Геров да не се помага по никакъв начин на всякакви опити за организиране на помощ от страна на българите“, разказва историкът.

Той отбелязва, че по време на разкритията граф Н. Игнатиев успява да измъкне стари свои агенти като Л. Каравелов, предупреден навреме по руските дипломатически канали, за да се укрие в Сърбия, но не и Левски, който не се ползва с такива привилегии.

„Русия е можела да го спаси. Тя обаче никак не желае това. Напротив, стреми се чрез своя посланик да елиминира изцяло великия български революционер“, посочва той.

„Ликвидирането на Апостола е средството, което ще улесни нейната цел освобождение на България, за да я заробва отново и превръща в Задунайска губерния“, допълва той.

Историкът разкрива още, че с убийството на Левски е отстранено завинаги още едно важно препятствие по пътя на Русия към Цариград и Проливите.

„Революционното движение на българите е ударено много тежко и изпада в състояние на криза. То е фактически обезглавено с обесването на главния му водач, а това е условие за неговото подчиняване на целите на Руската империя, което българските революционери и най-вече самият Левски не са допускали“, обяснява Гочев.

Той коментира и фактът, че много се мълчи около българите, които участват в нагласения фарс в София, наречен ,,процес“.

„Комисията, която анкетира Левски и неговите съратници е назначена от правителството, а следователно зависима от него. Няма как да не се съобразява с правителствената политика и разбира се с ,,вицеимператора на Цариград“- генерал Н. Игнатиев.Ив. х. Пенчович и останалите българи фактически са одобрени за членове от него. Включени са по негово настояване. Целта на тази Игнатиева квота в комисията е обезглавяване на българското националноосвободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация“, разказва той.

По думите на историка най-високопоставен от специалната правителствена комисия остава Ив. х. Пенчович. В името на кариерата си той е готов да служи на всички, както на турците, така и на руснаците, в това число и лично на руския посланик в Цариград.

„Той е единственият юрист в комисията, специалист по гражданскоправни науки, завършил във Франция. Ролята му не е била на безгласна буква, както някои ни внушават. Бил е преводач и е разяснявал въпросите, задавани от турските членове на комисията, но също така е оформял и протоколите на комисията, с които тя е завършвала своята работа. За тези протоколи почти никой не споменава, а в тях са заровени много неизвестни факти“, отбелязва историкът.

Той е убеден, че съдбата на Левски е била предопределена. По думите му няма друг такъв случай в Османската империя. Допуснат е прецедент, просто защото на комисията, в това число и на председателя й Али Саиб паша, който също е скрит русофил са въздействали ,,отгоре“.

„Тезата на Ив. х. Пенчович, изказана по-късно пред д-р Хр. Стамболски е, че Левски е бил неспасяем. Замяна на смърт със заточение или затвор било невъзможно при толкова много свидетели и ,,признание“ от самия Левски. Но това са жалки оправдания, които скриват ролята му в заседанията на специалната комисия и снемат отговорността му. Ив. х. Пенчович лъже, защото Левски по време на разпитите си не е правил никакви самопризнания и не е уличил никого в показанията си. Един юрист, който е участвал в тези разпити би трябвало да знае тези факти. При това комисията не е успяла да събере достатъчно на брой безспорни и годни доказателства, за да обоснове и мотивира смъртно наказание. Затова опитите на Ив. х. Пенчович със задна дата да се оправдае пред приятеля му д-р Хр. Стамболски са неуспешни“, казва Янко Гочев.

Оказва се, че след Освобождението Ив. х. Пенчович е възнаграден за услугата, която прави на Азиатския департамент да съдейства за убийството на Левски.                                                                                           

„За него продължават да се укриват много факти. По стара традиция се посочва неговото туркофилство, което е факт, изобилно документиран в печата на революционната емиграция. Но това, което официалната историография пропуска са тайните му връзки с руското посолство и лично с генерал Н. Игнатиев“, разкрива историкът.

Той отбелязва, че Ив. х. Пенчович е съветник на княз Ал. Дондуков-Корсаков от 1878 г. На 8.05.1879 г. княз Ал. Дондуков-Корсаков издава своя приказ № 33, с който го назначава за върховен съдия, член на първия ВКС от 1880 г. Ив. Х. Пенчович е член на Държавния съвет по време на режима на пълномощията (1881-1883 г.), което още веднъж потвърждава тайните му връзки с руските официални лица и с руската политика.

„Той е държавен съветник по време на един режим, който дава извънредно много власт на руските генерали, наложили на страната ни Конвенцията за окупационния дълг от 1883 г.“, посочва фактите Гочев.

Според него изследователите се плъзгат дълбоко в любимата си тема за предателството на Левски, като паралелно и започват да вменяват по руски сценарий на българския народ колективна вина за мнимото му бездействие и респективно смърт на неговия национален герой.

„Фокусът на повечето изследователи винаги пада върху личността на поп Кръстьо, където има две крайни и непримирими тези, приемащи или отхвърлящи неговото предателство. В споровете „за” и „против” поп Кръстю се влиза в един лабиринт, от който излизане според мен поне към този момент няма. Това се прави също така с цел отвличане от търсене на основния въпрос-кой имаше действително силите и възможностите да спаси Левски? А отговорът е Русия и нейният посланик в Цариград-генерал Н. Игнатиев. С или без предателство на поп Кръстьо Левски е бил обречен, защото се е конфронтирал пряко с имперските интереси на Русия и е влязъл в руския капан (,,ловушка“)-термин, използван в руската дипломатическата кореспонденция, от който пътят му към бесилото е вече предопределен“, убеден е Янко Гочев.

Той нарича е зловеща ирония фактът, че днес в София ул. ,,Граф Игнатиев“, наречена на човека, отговорен за обесването на Левски, се пресича с бул. ,,Васил Левски“.

„Няма значение каква е била Русия и кой е управлявал там. Руските управници както императори до 1917 г., така и болшевики след 1917 г. са следвали една официална линия на противопоставяне на българските национални интереси по всички линии“, категоричен е той.

По думите на Гочев Васил Левски като идеолог на националната революция отлично е разбирал, „че империите не освобождават, че те затова са империи защото поробват“.

,, ,,Тиранофобът“ Захари Стоянов много точно е цитирал думите на Апостола на българската свобода, останали неразбран завет за българите с русофилски разбирания и до днес: ,,Никому не се надявайте, - говореше той. - Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство...“. Хубаво е българите да четат тези мисли на Захари Стоянов постоянно, да ги осмислят много добре, да не ги забравят никога, за да усетят прозорливостта, решимостта и свободолюбието на този велик българин и въобще на всички българи в тази възрожденска епоха. Тези изречения са вечно актуални и сякаш са писани днес“, казва още историкът.

Гочев коментира и факта, че страната ни е пълна с паметници, имена на улици и площади, училища и учреждения, които са свързани с имена на руснаци, работили против българския национален интерес. Според него монументалната война на Русия се води от векове, но особено силно след Освобождението на България от 1878 г.

„Тя има две страни: мощна идеологическа пропаганда, която превръща освободителят на руските крепостни селяни роби през 1861 г. император Александър II в „освободител“ и на България (лъжа, в която много българи вярват и до днес!), и мащабно строителство на паметници на „освободители“, в което обслужващата роля на русофилите е особено значима“, отбелязва той.

По думите му борбата за паметта на българите продължава и нашето оръжие е истината, до която са достигнали великите ни възрожденци и национални герои като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, останали и до днес непоклатими стожери на българщина и на българска държавна политика под лозунга ,,България за себе си“.

„В тази връзка ще цитирам още един завет на Захари Стоянов: ,,Обстоятелствата са такива, щото дълго време още в България ще да съществуват две партии само: българска патриотическа и руска предайническа... Всичко честно и патриотично трябва да се изправи под свещения байрак на българската партия, а останалата смет позорно трябва да си потърси прилично място под знамето на народните изверги, под десницата на чуждия и мракобесен душманин“, завършва Янко Гочев.