Живот натясно: България е една от държавите в Европа с най-малко излишно жилищно пространство

България се нарежда сред държавите с най-ниски нива на недостатъчно използване на жилищния фонд на континента. Това отчитат от Статистическата служба на ЕС – Евростат.

Докато Европа се бори с все по-задълбочаваща се жилищна криза и недостиг на достъпни домове, България се откроява като една от държавите, в които жилищното пространство се използва сравнително ефективно. От данните става ясно, че едва 15,8% от българите живеят в жилища с повече спални от необходимото – дял, който е значително под средното за Европейския съюз от 33,4%.

Така България се нарежда сред страните с най-ниски нива на недостатъчно използване на жилищата в Европа, редом със Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред съседните на България държави по-ниски стойности отчитат единствено Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), докато Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония – със 17%.

Статистиката показва ясно разделение между Източна и Западна Европа. Докато в държавите от Източна и Югоизточна Европа делът на хората, живеещи в прекалено големи жилища, остава сравнително нисък, в редица западноевропейски страни той надхвърля половината от населението.

На другия полюс е Кипър, който е европейският лидер по този показател с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Над 50% са нивата и в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.

Според Евростат недостатъчно използване на жилището е налице, когато броят на спалните надхвърля нуждите на домакинството. Явлението често се наблюдава при възрастни хора, които продължават да живеят в семейните си жилища след напускането на децата.

Въпреки че милиони европейци разполагат с повече жилищно пространство от необходимото, експерти предупреждават, че това не е основната причина за жилищната криза. Според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), по-сериозните проблеми са недостигът на достъпни жилища, недостатъчните инвестиции в социално строителство и превръщането на жилищата в инвестиционен актив.

Организацията посочва, че мерки за санкциониране на собствениците на по-големи жилища не дават очакваните резултати, ако липсват достатъчно алтернативни и достъпни по-малки жилища. Като пример се посочва въведеният във Великобритания през 2013 г. т.нар. „данък върху спалните“, който според анализите не е довел до съществено освобождаване на жилищен фонд.

Данните на Евростат показват още, че собствеността върху жилището е ключов фактор. Докато едва 14,2% от наемателите живеят в прекалено големи жилища, при собствениците този дял достига 40,5%.

Изследователите отбелязват също, че най-често неизползвани стаи има в домакинства от един или двама души, както и сред семейства без деца. По-високите доходи също увеличават вероятността хората да живеят в по-големи от необходимото жилища.

Въпреки различията между отделните държави, България остава в групата на страните с най-ниско ниво на недостатъчно използване на жилищния фонд в Европа – показател, който я поставя значително под средното за ЕС и близо до държавите от региона на Балканите и Източна Европа.