Иван Иванов умее да управлява и да създава успешни екипи

Ако не искаш да закъснееш, трябва да изпревариш другите, е максимата в живота на кандидата за кмет на Община Русе от ГЕРБ

Бригаден генерал Иван Иванов е изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ АД. На тази длъжност е назначен през 2019 година, като преди това е заемал длъжността директор „Административни дейности“ в същата болница. Иванов е инженер по радиоелектронна, радиолокационна, радионавигационна и радиотелевизионна апаратура с диплома от ВНВАУ "Г. Димитров" Шумен. Завършва магистратура по финанси в Стопанската академия в гр. Свищов, а по-късно се дипломира със специалност „Здравен мениджмънт” от същото висше учебно заведение.

До 2002 година заема ръководни и експертни длъжности във ВВУАПВО "П. Волов" Шумен. Директорски постове заема в различни охранителни звена към Министерство на правосъдието. За около година е и началник отдел „Рентгенови системи“ в Митница Русе.

Под негово ръководство УМБАЛ „Канев” от болница с трупани с години дългове, се превърна в успешно здравно заведение.

--------------------

Ако има само една дума, която да го опише, то тази дума със сигурност е „Ред”. Да успее да създаде ред във всяка сложна ситуация или място, където животът може да го изпрати, за него е гаранция за успех. Там, където има ясни правила, там идва и просперитетът, убеден е директорът на русенската болница „Канев” Иван Иванов. Именно заради способността му да изгражда силен екип и да разрешава кризисни ситуации, той е личността, която печели доверието на партия ГЕРБ за бъдещ кмет на Русе.

„Аз не съм политик, аз съм човек на действието. Не приемам предизвикателства, ако не вярвам, че мога да се справя с тях. Професионалните политици говорят много и добре, аз действам и съм перфекционист в работата си. Това вероятно ме отличава от политиците”, признава Иван Иванов.

Две са младежките му мечти – едната е да стане военен заради онзи дух на дисциплина и ясни правила, курсантските униформи и големия потенциал за развитие тогава в армията, а другата му мечта е медицината. Сигурно и тя има нещо общо отново с онази неизменна страст всичко да е подредено и в хармония в човешкото тяло, защото здравето е естественият ред, болестта е това, което го нарушава, а медицината е тази, която може да помогне, да възстанови.

След завършването на Математическата гимназия в Русе, той има възможност да избира пътя на своята професионална реализация. През 1979 година да бъдеш офицер от българската армия е не само престижно, но и гаранция за висока квалифиция. За едно място във висше военно училище се борят 14 младежи. Приемат го веднага в Шумен. В същия момент приятелят му от ученическите години е приет медицина. Иван Иванов сериозно обмисля да напусне военното училище и да поеме по пътя на другата си младежка мечта – медицината. Тогава все пак се намесва семейството и той се вслушва в аргументите на родителите си, а днес е убеден, че крайното решение е било негово и не съжалява за избора си, макар и да не забравя мечтата да свърже живота си с лекарската професия.

За да върви човек напред и да гради стабилни основи, трябва първо да си осигури тила, споделя тактическата си житейска мъдрост генералът. Този здрав тил за него винаги е било семейството му. Любовта му с Иванна пламнала през 1981г., когато и двамата били студенти в Шумен.

Тя учела за медицинска сестра. Двамата се женят две години по-късно, а през 1984 г. се ражда синът му Денислав, който днес е лекар, инвазивен кардиолог. Става така, че той сбъдва мечтата на баща си да се посвети на медицината, но това всъщност не са болни родителски амбиции. Момчето било в 7-и клас, когато вече имало своя цел – да стане или лекар, или молекулярен биолог. За него Иван Иванов признава, че това е неговата слабост, макар и да не я е показвал винаги в името на реда и дисциплината.

Дали военната академия е създала в него това чувство за перфектна организация или той ги е носил в себе си и затова е избрал този път, този въпрос за него не е важен. Важен е резултатът от работата му. А тези качества именно са ценени от хората, които го познават. Това е, което вдъхва доверие в уменията му да оправя объркани дела и ситуации. „Цял живот съм обучаван да създавам екипи”, казва генералът. Усетът му за хората и способността да ги мотивира, стават причина да посвети повече от 10 години от живота и кариерата си в Министерство на отбраната на различни отговорни постове, свързани с подбора и назначението на кадри. Тази дейност още повече развива способността си да събира хора с качества и да ги превръща в перфектно работеща машина. Не случайно, когато в Русе трябва да се изгради съвсем от нулата новата структура към Министерство на правосъдието – Областно звено „Охрана”, възлагат задачата на него. Той успява и ръководи звеното близо 9 години. За около година прекъсва работата си към Правосъдното министерство, за да оглави отдел „Рентгенови системи“ в Митница Русе, когато се създава новият и модерен рентгенов терминал на ГКПП Дунав мост.

Година по-късно се връща в Министертвото на правосъдието като последователно е директор на областната и регионалната охранителна структура във Велико Търново. В този период получава и задачата, която е едно от най-големите предизвикателства в живота му, но и заради която предсрочно е произведен в чин „Полковник”. През 2018-а, поема Софийски централен затвор, в качеството му на временно изпълняващ длъжността директор, за да въведе ред в структурата. Разкритията, до които достига тогава, довеждат до серия уволнения, оставки и огромен материал за работа от прокуратурата. За 4 месеца той успява да свърши огромна по мащаб работа. Предлагат му да остане като титуляр на поста с всички произтичащи от това социални и материални облаги. Отказва. Не всичко е пари, казва генералът, а и остава с усещането му, че по висшестоящата верига има хора, които макар и пряко да не си цапат ръцете, са се облажавали от нечистите дела в затвора…

Животът може да е низ от компромиси, но лошото е, че един компромис води след себе си други и, ако се хване на хорото, човек често не може и не знае кога да спре, изповядва Иван Иванов. За него винаги по-важно е било да може да заспива с чиста съвест, а компромисите водят хаоса след себе си – нещо, с което той не може да се примири.

Ако човек погледнекариерната му биография, няма как да не забележи, че заеманите длъжности от 1992-а до сега са основно ръководни и експертни. Не, той не е роден със златна лъжичка в устата. Детството му е минало по прашните улици на село Щръклево, където и днес намира кътче спокойствие и се зарежда с енергия от зелената градина в двора на родната му къща до топлите ръце на майка си.

Той притежава умението да изслушва събеседниците си. Всички, които вече са му сложили някакъв етикет и не очакват бистър ум и твърда ръка, в един момент осъзнават, че е на точното място в точното време, подготвен за всяка ситуация.

В думите му обикновено няма парадност, а практичност и аргументи, с които е трудно да не се съгласиш. Увереността му идва от знанията и опита му, защото той нито за миг не престава да изисква от себе си и да надгражда.

Въпреки различните посоки, в които го води животът и кариерата му, Иван Иванов никога не забравя другата си мечта –медицината. Често се шегува, че Господ го обича и му помага, за да се сбъдват желанията му. „Аз не мога да седя и да чакам „нещото” да ме намери – не, аз трябва да го търся!”, казва генералът. Така след надграждането на образованието си с магистратура по финанси от стопанската академия в Свищов, а в последствие и допълнителна квалификация „Здравен мениджмънт“, той поема директорския пост на русенската държавна болница „Канев” през 2019 година. Натрупаният управленски опит му помага да обедини екип, и не само успява да стопи поетия дълг, но и изведе дружеството на печалба. Паралелно с това провежда и активна инвестиционна политика, която му дава увереността, че може да се справи и с множеството натрупани проблеми в Община Русе.

Мръсотията и хаоса, които царят в Русе в момента, гнетят усета му за ред и чистота. Кое е първото нещо, което трябва да направи като кмет? Иван Иванов няма никакво съмнение: „В спешен порядък улиците и въздуха. Идва зима и ние не можем да влезем в зимните месеци с тези разкопани улици и хаос в града. Колкото до въздуха – да, истина е, че има неща, които не зависят от общината, но има и такива, които можем да направим в това отношение. Една нова интерактивна система с датчици около потенциалните замърсители в града и около него, която да обхваща всички показатели, ще очертае реалната картина на източниците на замърсяванията и конкретната им отговорност. Има какво да се направи от страна на общината, въпрос на организация и добра воля.”

Да, той е практик, носи увереността и дисциплината на човек, горял в много битки, но ако някой се опита да му сложи рамка или етикет на военен, също може да се изненада, когато види, че под спокойната му сила се крие спонтанна човешка чувствителност. От какво плаче генералът – от това, което докосва сърцето му в истинската тишина насаме със себе си. Иванна знае. Знаят и приятелите. За всички останали той е просто човекът, който следва максимата в живота си „Ако не искаш да закъснееш, трябва да изпревариш другите!”