Поля Цолова и Диляна Колева с отличия от Панагюрище

Поля Цолова и Диляна Колева бяха отличени с поощрителни награди в Националния конкурс за непубликувана поезия за деца „Стоян Дринов“. Те получиха грамоти и книги за своите творби, впечатлили журито на престижния литературен форум.

Конкурсът се организира от Община Панагюрище и Общинска библиотека “Стоян Дринов”. Провежда се от 1995 г. и има за цел да насърчава създаването на нови вълнуващи произведения за младите читатели. Тази година в надпреварата участваха 45 автори от страната.

Поля Цолова бе отличена за стихотворението „Охлювът с летящото сърчице“, а Диляна Колева – за поетичните творби „На мечата полянка“ и „Празнична бъркотия“. Официалното обявяване на резултатите и церемонията по награждаването се състоя в началото на юни в Панагюрище.

Класирането бе определено от тричленно жури с председател Цвета Брестничка, която е част от екипа на Асоциация „Родители“ и автор на повече от двадесет книги за деца. В състава на комисията участваха още писателят, езиковед и радиоводещ Асен Сираков, както и библиотечният специалист и поет Лидия Стоицева.

 

ОХЛЮВЪТ С ЛЕТЯЩОТО СЪРЧИЦЕ

По стръкче тревица зелена,

в роса от дъждеца родена,

пълзи Охльо, вдига рогцата

и гледа с усмивка цветята.

 

Със къщичка кръгла и малка

не слиза по бърза пързалка,

не може в басейна да плува

и винаги бавно пътува.

 

Сърцето му нежно трепери,

светът не със стъпки се мери,

до днес опознал е Земята –

мечтае да стигне Луната.

 

И ето – във утрин прохладна,

видя птичка тъжна и гладна,

с крилце наранено и свито,

в което бе трънче забито.

 

Без страх се наведе до нея,

извади бодличката – взе я,

и раната нежно почисти,

превърза я с липови листи.

 

Крилцето след време зарасна,

животът ѝ бе в безопасност,

и птичето беше готово

небето да срещне отново.

 

Прегърна то Охльо и рече:

„Със теб ще летим надалече!

С доброто, което раздаваш,

безценни крила получаваш.“

 

Поеха нагоре в безкрая,

броиха звездите накрая.

Спасиш ли другар във бедата –

при тебе ще слезе Луната!

 

Поля ЦОЛОВА

 

 

НА МЕЧАТА ПОЛЯНКА

Някъде на някаква полянка

вдън гората, под дебела сянка,

пред хралупата на страшна мечка

спънала се малка буболечка.

Силно си навехнала крачето.

Но плача ѝ чуло бе мечето

и по телефон от дълга вейка

спешно то повикало линейка.

Първо тук дойдоха санитари –

двама кръвопиещи комари –

и свалиха мъничка носилка.

После слезе доктор по престилка.

Той прегледа нашто буболече –

нежно якенцето му съблече,

лед му сложи после на крачето –

с шина обинтоваха момчето.

Казаха му бързо да си легне,

лошо счупване за да избегне…

 

Всичко бе видяла мама мечка

и покани нашта буболечка

във хралупата им да остане,

та беля голяма да не стане…

И под грижите и на мечето

бързо пооправи се крачето –

стъпи здраво нашто буболече.

Имаше си нов приятел вече.

Благодарно бе на мама Меца,

че вълшебен беше ѝ медецът…

 

Дълго тук на малката полянка,

дето беше под дебела сянка,

си играха нашто буболече

с пъргавото добродушно мече.

Весел смях навред ехтеше –

приказно в гората беше.

 

Диляна КОЛЕВА

 

ПРАЗНИЧНА БЪРКОТИЯ

Рачо се замисли днес:

„Утре ставам аз на шест.

Ще празнувам този ден

със другари обграден.“

 

Мама Рачка разреши

и трапеза подреди.

Сложи хапки в дълго плато,

две-три рачешки салати,

био-торта му направи –

да са рачетата здрави.

Сокчета приготви вкусни.

Музика приятна пусна

и с балони за украса

светна цялата тераса.

 

Гостите дойдоха скоро.

Хапнаха и без умора

почнаха игри лудешки

с танци и забавни смешки.

Бориха се. После пяха.

Дълго от сърце се смяха.

В края рачетата мили

май останаха без сили.

Неусетно време стана

да се приберат при мама.

 

И тогава всички рачета,

всички мънички юначета –

всичките с по осем крака –

втурнаха се към вратата.

При обувките дойдоха

и… настана суматоха…

Всеки взима, хвърля, бута –

търси своите обувки…

 

Мисията стана сложна,

нерешима, невъзможна…

Всеки в края взе това,

що му беше под ръка.

И обуха си чевръсто

чужди, свои, бели, пъстри –

кой каквото беше хванал…

Смях сърдечен пак настана…

 

И на осемте крачета

със различни обущета

всяко раче се прибра…

Вкъщи стана веселба…

 

Още помнят този ден –

със усмивки озарен,

със приятели игриви

и емоции щастливи.

 

Диляна КОЛЕВА

 

Снимки – Поля Цолова и Диляна Колева (личен архив)