Столична община представя финализирания ПУП на Борисовата градина: паркът се запазва като зелена територия без ново надземно строителство

След повече от десетилетие обсъждане проектът влиза в решаващ етап. Планът предвижда възстановяване на историческия характер на парка, премахване на незаконни и несвойствени обекти, защита на зелената система и ясни правила срещу ново застрояване.

Столичната община представя днес пред обществеността финализирания проект за подробен устройствен план на Борисовата градина — един от най-значимите зелени и исторически пространства на София. Общественото обсъждане ще се проведе от 17:30 ч. на територията на парка и ще даде възможност на гражданите да се запознаят с реалните параметри на плана, да поставят въпроси и да изразят становища.

„След 12 години обсъждане и планиране проектът вече е факт. Борисовата градина ще запази своя природен и исторически облик“, заяви арх. Любо Георгиев, заместник-кмет по направление „Градско планиране и развитие“ на Столичната община пред БНТ.

 По думите му философията на плана е не да променя характера на Борисовата градина, а да го възстанови, защити и подреди. В класическата част на парка се предвиждат намеси, насочени към връщане на историческия му облик и премахване на натрупани във времето несвойствени елементи.

„Предвиждат се промени в посока възстановяване на стария характер на парка, особено в по-класическата му част. Около езерото „Ариана“ се премахват всички тези, бих казал, паразитни постройки, които са се появили с времето. Предвижда се възстановяване на старата бирария, както и на културни и обществено значими пространства като лятната сцена и амфитеатъра“, посочи арх. Георгиев.

Един от основните принципи в проекта е категоричната забрана за ново надземно строителство. Планът работи едновременно чрез графична част, устройствени параметри и специфични правила и нормативи, които ограничават възможността за поява на нови архитектурни обеми в парка.

„Не се предвиждат никакви нови сгради. Единственото изграждане е на подземни паркинги, и то на места, където в момента няма дървета“, подчерта заместник-кметът.

Предвидени са две подземни паркинг зони, които да обслужват съществуващата спортна и паркова функция, без да засягат зелената система. Единият паркинг ще бъде в района на спортната инфраструктура и ще разполага с около 300 места, предназначени както за ежедневни посетители, така и за събития. Другият е при бившата гара „Пионер“ — с около 100 места, като на повърхността се предвиждат спортни игрища и съблекални.

„Той ще обслужва както ежедневните посетители на парка, така и спортни събития. В района има множество спортни съоръжения, които изискват добра инфраструктура“, обясни арх. Георгиев.

Сред ключовите зони в плана са и районът около „Капитолия“, както и терени, на които през годините са се появили незаконни или несвойствени за парка обекти и съоръжения. На тяхно място се предвижда възстановяване на паркова среда.

„На мястото на съществуващи незаконни обекти и съоръжения се предвижда възстановяване на паркова среда. При гара „Пионер“ се планира подземен паркинг, а отгоре — спортни игрища и съблекални“, уточни той.

Планът обхваща не само класическата част на Борисовата градина, но и по-широката територия, включително Ловния парк. Според арх. Георгиев това е важно, защото гарантира, че паркът ще бъде разглеждан като цялостна зелена система, а не като сбор от отделни имоти с различни частични интереси.

„Идеята е хората да се запознаят с реалните параметри на плана, а не с различни интерпретации. Да покажем, че това остава парк — в целия си обхват, включително и Ловния парк“, каза заместник-кметът.

Темата за Борисовата градина е чувствителна за софиянци и често е обект на спекулации. Затова преди общественото обсъждане Столичната община проведе активна информационна кампания — със специален сайт, изложба с чертежи и разпространение на около 25 000 информационни листовки в кварталите около парка.

Каква ще бъде съдбата на частните имоти?

С влизането в сила на плана ще започне и следващият важен етап — процедурите по отчуждаване и придобиване на частни имоти в границите на парка. Планът предвижда петгодишен срок за тези действия, като целта е постепенно да се преодолее разпокъсаната собственост и да се гарантира публичният характер на територията.

По отношение на бъдещото финансиране арх. Георгиев уточни, че предстои Столичната община и Столичният общински съвет да разработят отделен механизъм. ПУП-ът не е инвестиционна програма, а устройствен инструмент — той определя какво може и какво не може да се случва в територията, така че паркът да бъде защитен дългосрочно.

„Тепърва общината и Общинският съвет ще трябва да разработят механизъм за финансиране. Нашата роля е да гарантираме, че функционалното предназначение на терените ще бъде защитено“, заяви арх. Георгиев.

Той беше категоричен, че основната цел на плана е защита на зелената система на София и прекратяване на възможността Борисовата градина да бъде развивана чрез частични решения, които променят нейния характер.

„Да, можем да го кажем категорично — няма място за ново строителство. Планът работи с три инструмента — графична част, устройствените параметри и специфични правила и нормативи, които изрично забраняват нови архитектурни обеми“, подчерта заместник-кметът.

Общественото обсъждане е следващата стъпка в процеса по финализиране на плана. Целта на Столичната община е решението за Борисовата градина да бъде взето на базата на ясна информация, реални параметри и дългосрочен обществен интерес, така че най-старият и разпознаваем парк на София да остане парк и за следващите поколения.