„Фич“ потвърди рейтинга на България от „ВВВ“ с положителна перспектива

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB“ с положителна перспектива, съобщават от Министерство на финансите.

Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. От друга страна, ниският дял на инвестициите спрямо БВП и неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния икономически растеж и на публичните финанси в дългосрочен период.

Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната. Въпреки поредицата от предсрочни парламентарни избори през последните две години, от рейтинговата агенция вярват, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото. Според Fitch Ratings, необходимите законодателни изменения трябва да бъдат приети след като политическата среда се стабилизира, като рисковете около датата за влизане в еврозоната са свързани главно с изпълнението на критерия за ценова стабилност.

Инфлацията ще отслабне бавно: От Fitch Ratings прогнозират средногодишна инфлация (ХИПЦ) от 9,6 % през 2023 г. (текуща медианна стойност от 6,4 % за държавите с рейтинг „BBB“), при 13 % през 2022 г. Докато по-ниските международни цени на суровините и силните базови ефекти трябва да намалят общата инфлация през тази година, стабилното вътрешно търсене ще поддържа висок натиска върху цените, което ще доведе до средногодишна инфлация от 4% през 2024 г. Динамиката на заплатите, като цяло, е в съответствие с инфлацията, номинално нарастване на средната заплата от 12,8 % през 2022 г., движена предимно от увеличението в частния сектор.  

Отслабване на перспективите за растеж: Прогнозира се растежът на БВП да се забави до 1,3 % през 2023 г. от 3,4 % през 2022 г. Анализаторите от рейтинговата агенция, очакват рязко намаляване на запасите, които фирмите поддържат и забавяне на растежа на частното и публичното потребление. Независимо от това частното потребление ще продължи да бъде подпомагано от стабилния пазар на труда, като увеличението на минималната заплата и социалните плащания ще подкрепя домакинствата с по-ниски доходи. Ръстът на инвестициите ще започне да се засилва с нарастването на потоците от средства от фондовете на ЕС. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 2,6%. Забавянето на изпълнението на реформите по ПВУ е основен отрицателен риск.

Несигурна бюджетна перспектива: Според Fitch Ratings фискалното изпълнение за тази година е несигурно, тъй като служебното правителство работи съгласно разпоредбите на закона за бюджета за 2022 г. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се увеличи до 3,4 % от БВП през 2023 г. от 2,8 % през 2022 г., което е в съответствие с текущата медиана на страните с рейтинг „BBB“. Силният номинален растеж на БВП ще подкрепи данъчните приходи, докато увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор и увеличаването на капиталовите разходи ще повишат общите бюджетни разходи. Постигнатата фискална предпазливост и ангажиментът на ключови политически партии за фискална консолидация подкрепят виждането на анализаторите от рейтинговата агенция, че фискалните резултати в средносрочен период не трябва да бъдат застрашени. Fitch Ratings очакват бюджетният дефицит през 2024 г. да се ограничи до 2,5 % от БВП.

Основни фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са: напредък към присъединяването към еврозоната, включително увереност, че България отговаря на критериите за членство и срока за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на средствата от ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са: липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция; по-ниски перспективи за растеж в средносрочен период, предизвикани например от значителен неблагоприятен макроикономически шок или инфлация, която се е задържала на високи нива.