АИКБ: Формулата на минимална работна заплата, която ни предлага МТСП е примитивна

Те отбелязват, че предложението е и доста припряно

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в качеството си на национално представителна работодателска организация излага следните съображения във връзка с предложените от Министерството на труда и социалната политика три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата в Република България”, пишат от работодателската организация на старницата си.

Те изразяват принципна подкрепа за замяната на административното определяне на размера на минималната месечна работна заплата и за изработването на механизъм за нейното определяне. Но отбелязват и своите основателни резерви към идеята да има формула, по която автоматично да се определя минималната работна заплата,”още повече в такъв примитивен вид, в който ни се предлагат вариантите от страна на МТСП”.

„Що се отнася до предложението на МТСП, искаме да отбележим на първо място факта, че то ни се предлага по изключително припрян начин, като бързането се мотивира с намиращата се в напреднал, но съвсем не завършен вид, Директива за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават не по-малко от два месеца, като изобщо не е сигурно какъв ще е окончателният ѝ текст. Всички изявления, че не може да се очакват промени в хода на приемането на директивата, са несъстоятелни.

Освен това известно е, че за всяка приета директива в ЕС се предвижда достатъчен срок за въвеждането й в националното законодателство. От тази гледна точка бързането и припряността, с която ни се натрапва проста линейна зависимост между средната работна заплата и минималната месечна работна заплата за страната, са необосновани, несъстоятелни и очевидно мотивирани от други съображения, които не попадат в предметното поле на работата на АИКБ.

Освен изложеното дотук искаме още веднъж да обърнем внимание, че ние съвсем не сме съгласни с лековатото отношение на нашите синдикални партньори към възможността да се реферира медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6 х МедРЗ. Всъщност по-справедливо и по-рационално е да се реферира към медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6хМедРЗ, а не към средната брутна работна заплата.

Аргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. МТСП има възможността да изчислява медианната работна заплата с каквато честота във времето поиска”, пишат още те. 

„Тук е мястото да подчертаем още веднъж, че самата формула МРЗ=0,5хСРЗ, представляваща вариант № 1, е некоректна, защото средната работна заплата (СРЗ) е брутна, а минималната месечна работна заплата НЕ е. Този факт беше признат по време на срещата, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ признават, че съществува методологически проблем.

При този вид на формулата съществуват две възможности. Първата е в МРЗ по някакъв начин да се отчита допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“). Тук не предлагаме формула за отчитането му, но смятаме, че това е най-изчистеният начин формулата да бъде изведена от сегашния си несъстоятелен вид. Разбира се, възможен е и вариант с отменянето на допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така наречения „клас“), за което сме готови да преговаряме.

Другият вариант е СРЗ във формулата да не бъде познатата ни и следена от НСИ средна брутна работна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и въпросното допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж („клас“).

На следващо място, ако наистина формулата от Вариант № 1 е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не „анблок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности.

Това би било много по-адекватно на реалното икономическо положение в отделните отрасли, браншове и икономически дейности в сравнение с МРЗ за цялата икономика, при която винаги ще има икономически дейности, за които минималната месечна работна заплата ще се окаже близка до средната работна заплата.

При цялата ни резервираност към Вариант № 1 и неговите две „мутации“ със сигурност можем да заявим, че АИКБ е готова в много по-голяма степен да обсъжда вариант за Yi=k.Xi , където:

Xi = средната работна заплата за дадената (i-тата) икономическа дейност (с всички уговорки за нормализирането на формулата, направени по-горе);

Yi = минималната месечна работна заплата за съответната (i-тата) икономическа дейност;

k = 0,5 (коефициент, фиксиран параметър).

Също така искаме да напомним, че през 2010 година беше взето като антикризисна мярка решение първите три дни от болничните да се плащат от работодателите. Решението беше за срок от една година. Днес, дванадесет години по-късно, ние напомняме, че тази временна мярка, която между другото беше „прокризисна“, а не „антикризисна“, е едно от най-постоянните временни неща в България. АИКБ настоява за незабавното премахване на този анахронизъм и категорично не приемаме твърденията на някои експерти и овластени лица в НОИ, че държавата не била в състояние да плаща втория и третия ден от болничните. Можете да смятате това искане като “conditio sine qua non” – условие, без което не може да постигнем съгласие”.