АИКБ иска законодателство и алгоритъм на действие при кризи от мащаба на COVID-19

От организацията очакват широк и неполитизиран обществен дебат

Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ настоява за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при кризи от мащаба на COVID-19. Бизнесът призовава към широк  обществен дебат, на който да се обсъдят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда.

„Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света. Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента“, изтъкват от Асоциацията.

Според работодателската организация ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. От АИКБ са категорични, че създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно.

„Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано“, посочват още от бизнес организацията.

След спазването на Конституцията и законодателството на страната от АИКБ очакват здравната ни система да е много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Според бизнеса медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност.

„Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика“, предупреждават от работодателската организация. За бизнеса  аргументът за претоварване на болниците се е оказал неверен, а впоследствие преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо е изложило на риск здравето на хората. Така в обществото се натрупва разочарование, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност, смятат от АИКБ.
На трето място работодателската организация настоява за компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката.

„Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно“, подчертават от Асоциацията и отчитат, че изпълнителната власт не е провела навременен и ефективен диалог с бизнеса, а предприетите мерки са не достатъчно ефективни.
В тази връзка АИКБ предлага правителството да се съсредоточи върху подобряване обезпечеността и работата на здравната система у нас, да се положат усилия за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация. В тази връзка бизнесът очаква широк и неполитизиран обществен дебат, за да може страната ни да усвои максимално средствата от предложения от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.