Анализ: Не се очаква новите мита на САЩ да окажат съществен ефект върху българската икономика

Не се очаква новите търговски мита на САЩ да окажат съществен негативен ефект върху българската икономика, а ако има такъв, то той ще се усети от бизнеса у нас с лека забава. Това сочи пролетният макроикономически обзор на "Банка ДСК", предава БТА.

Според анализа на банката, българската икономика демонстрира устойчив растеж въпреки несигурността.

Ефектите от новите мита на САЩ ще бъдат непреки, защото България няма голям стокообмен със САЩ (2-3 процента от всичкия износ). Негативните ефекти са свързани с търговски партньори на България в лицето на Германия и Италия, които попадат в списъка на "пострадалите" от митата. Автомобилната индустрия и машиностроенето са секторите, които се очаква да бъдат засегнати, тъй като митата на САЩ са насочени основно към индустрията. Според анализа позитивното от тази турбулентна ситуация е възможността, която се отваря пред търговията на Европейския съюз и България да разширят своя географски поглед.

Банката отбелязва, че през изминалата година българската икономика демонстрира засилен икономически растеж, който е един от най-високите сред държавите членки на ЕС. В резултат на това конвергенцията с европейските средни нива продължава, макар и условията да позволяват по-бързо "скъсяване на дистанцията". Към края на 2024 година българската икономика отбелязва ръст от 4,1 процента в сравнение с 1,2 процента за еврозоната.

Спадът на инфлацията и нарастването на доходите до голяма степен предопределят силното представяне на частното потребление, което се очаква да продължи да подкрепя икономическия растеж в средносрочен план. Приносът на публичното потребление към ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) остава неутрален, но с очакване за положителна корекция най-вече поради ръста на разходите за отбрана и сигурност, пише в анализа. Вътрешните политически сътресения не допускат разгръщане на дългосрочния потенциал на инвестиционната дейност в страната, отбелязват от макроикономическия екип на банката. "Банка ДСК" прогнозира реалният ръст на БВП да достигне 2,8 процента през тази година, 2,7 процента през 2026 година и 2,9 процента през 2027 година.

Въпреки относително ниските нива на инфлация, натискът върху цените се задълбочава, като се материализират някои негативни рискове. Влошаващата се международна среда, заедно с местни негативни събития, водят до ръст на инфлацията и към края на март тя вече е на ниво от 4 процента. В допълнение, увеличението на цените на електроенергията, водата, акцизите и хлебните изделия, увеличиха инфлацията в началото на годината, се посочва в анализа. Прогнозата на институцията е годишната инфлация (според националния измерител - индекс на потребителските цени) да достигне 2,9 процента през тази година, 2,5 процента през 2026 година и 2,2 процента през 2027 година.

Банката отбелязва, че България все повече представлява интерес за чуждестранните граждани, които се заселват у нас. Данните за 2023 г. показват, че имиграцията изцяло компенсира иначе намаляващото население на страната. Близо 60 000 души са се заселили у нас, като основната причина за това е работа.

Лятото на 2025 г. е повратна точка за правителство и евро, като по всичко личи, че крайната оценка за България ще бъде положителна относно това дали е готова да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, смятат от "Банка ДСК".

Частният сектор по-скоро е готов, държавният дава сходни индикации, а оценката през юни наближава. Прокарва се опасение за дерайлиране на държавния бюджет, който вече е приет и не се допуска да надвишава 3 процента от БВП. Допусканията, които са внедрени в бюджета най-вероятно няма да се материализират и от двете страни на баланса - приходната и разходната част, се посочва в анализа.

Според банката, като цяло кредитирането в България се радва на благоприятни макроикономически условия. Банковият сектор остава силно капитализиран, с висока ликвидност и с позитивно потребителско поведение. Секторът ще бъде допълнително ликвидно подкрепен след приемане на еврото по линия на минималните задължителни резерви, които от 12 процента ще паднат на 1 процент.