Асен Василев хвърля в смут финансовото министерство, готви и съкращения

Намеренията на финансовия министър Асен Василев да прави сериозни структурни промени в повереното му ведомство предизвикват смут и напрежение сред подчинените му. От публикуван на сайта на МФ проект за изменение в устройствения правилник става ясно, че се подготвя закриване и сливане на дирекции, създаване на нови звена, размествания на служители заради променени функции и задачи, както и съкращения.

Като цяло щатовете във финансовото министерство ще бъдат намалени с 5% от общ числен състав от 570 бройки, но на практика съкращенията на сегашни служители ще бъдат по-големи, защото ще има и нови назначения, съобщава „Сега“ в анализ за кадровите промени във финансовото министерство.

На първо място Василев възражда създаването на Институт за стратегически анализи и прогнози пряко под негово ръководство. Той веднъж вече бе създаден към края на предишното му пребиваване като финансов министър, но така и не заработи. След падането на правителството на Кирил Петков този институт веднага бе закрит от служебния кабинет.

Още тогава Василев обяви, че прогнозите и анализите в МФ се правят непрофесионално – „най-често само с една екселска таблица“, и трябва да има специално звено, което да се занимава с това, вместо различни дирекции да правят анализи сами за себе си.

Това според Василев затруднява извличането на пълноценна информация, която съществува в данните, изисква се по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори“.

Подобно звено в МФ имаше допреди повече от десет години – Агенцията за икономически анализи и прогнози, но тя бе закрита от Симеон Дянков.

Идеята е институтът да се занимава с изготвянето на стратегически микро- и макроикономически анализи не само за целите на бюджета, но и за развитието на отделни сектори, за икономиката като цяло, които да се ползват и от потребители извън Министерството на финансите.

Институтът ще разполага с 22 щатни бройки като в същото време се предвиждат съкращения в редица дирекции на министерството. Дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи и прогнози“ се закрива, както и отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“. Част от експертите в двете звена ще бъдат преместени в новия институт за анализи, но там те вече няма да са държавни служители, а наети на трудов договор.

Василев лично ще отговаря за еврофондовете и за Плана за възстановяване и устойчивост, след като вече няма специален вицепремиер с такъв ресор. Поради тази причина дирекция „Централно координационно звено“ в Министерски съвет с 47 души персонал ще премине към МФ. Това ще доведе и до разместване и съкращения в други звена в МФ. Създава се нова дирекция – „Контрол върху капиталовите инвестиции“.

Василев за пореден път прави опит да премести защитата по арбитражните дела на България в чужбина от финансовото в правосъдното министерство.

Впечатление прави, че тези важни промени в Устройствения правилник на МФ се предлагат през преходните и заключителните разпоредби на постановлението за създаване на новия Институт за анализи и прогнози. Подобен ход се тълкува като опит набързо, без да се набива на очи, да бъдат направени важни рокади.

Определено такава промяна е закриването на дирекция „Съдебна защита“ в МФ, като защитата на държавата в международните арбитражни дела ще премине към Министерството на правосъдието.

И предишния път, когато беше министър на финансите, Василев по същия начин беше вкарал „през задната врата“ тази административна промяна. Тя не се осъществи, защото правителството падна, а служебният кабинет върна старото положение.

Преди това на два пъти кабинетът „Петков“ опита да премести международните арбитражни дела в правосъдното министерство с промени в ГПК, които обаче бяха отхвърлени в Народното събрание.

Предвижда се дирекция „Съдебна защита“ да бъде закрита, като шестима от експертите преминат на работа към Министерството на правосъдието. Други 6 ще бъдат прехвърлени в дирекция „Правна“ на МФ, а 5 щатни бройки се съкращават.

За следващите четири години МФ ще ползва услугите на White & Case LLP и Arnold & Porter Kaye Scholer LLP. В случай, че някоя от тях се откаже от сключване на рамково споразумение, МФ ще покани другите две кантори – Dechret Paris LLP и Foley Hoag LLP. Няма информация дали са подписани договори.

МФ и досега е ползвала услугите на White & Case и Arnold & Porter Kaye Scholer. White & Case е кантората, с която България загуби делото с „Атомстройекспорт“ за АЕЦ Белене и държавата беше осъдена да плати над 1 милиард лева. 20 милиона бяха адвокатските разноски на White & Case.

Най-вероятно закриването на дирекция „Съдебна защита“ в МФ и преминаването на защитата по международните дела към МП ще обезсмисли избора на тези кантори.

Някои наблюдатели виждат в тези рокади лобиране на други представители на адвокатската гилдия, които желаят да се наместят на този пазар.