Бактерия унищожила 20 млн. маслинови дръвчета в Италия, нанесла щети за около 1 млрд. евро

Растенията бавно се задушават, изсъхват и умират. Те умират масово, листата падат, кората посивява и се образува едноцветно море. Откакто през 2013 г. учените за първи път откриват Xylella fastidiosa в Пулия, Италия, тя е унищожила една трета от 60-те милиона маслинови дървета в региона, които някога са произвеждали почти половината от италианския зехтин, много от които са били на вековна възраст. Фермите спряха да произвеждат, маслиновите фабрики фалираха, а туристите избягваха района. Без да има познато лекарство, бактерията вече е нанесла щети за около 1 милиард евро, пише Financial Tribune.

„Най-голямата част от територията е напълно унищожена“, казва Донато Босия, растителен вирусолог и главен изследовател на Xylella в Института за устойчива растителна защита в Бари.

Десетилетие по-късно заплахата за европейските растения от Xylella и други болести далеч не е преодоляна, а само нараства: през февруари 2024 г. учените от Пулия откриват друг подвид на Xylella, който е унищожил лозята в САЩ и никога преди това не е откриван в Италия. За много земеделски производители, учени и регулаторни органи болестта е емблематична за един много по-широк проблем: трудностите на ЕС да ограничи въвеждането на нови опустошителни болести по растенията, въпреки регулаторните усилия през последното десетилетие. Новите данни, предоставени на Guardian, показват, че всяка година в ЕС се откриват десетки огнища на новопоявили се болести, въпреки че земеделските стопани и учените се борят за ограничаване на по-рано внесените патогени. Учените предупреждават, че със затоплянето на климата проблемът ще се задълбочава.

Данните показват, че в периода 2015-2020 г. в целия ЕС избухват нови огнища на болести по растенията със средна скорост от 70 на година, въпреки въведените през 2016 г. разпоредби за спиране на разпространението им. Въпреки че редица държави членки са предприели мерки за предотвратяване и ограничаване на огнищата, учени, епидемиолози и агрономи по растенията твърдят, че те все още са недостатъчни.

ЕС има отворена система за внос: всичко, за което не е известно, че е вредно, може да влезе. Някои страни, като Нова Зеландия и Чили, са избрали затворена система: всичко се счита за опасно до доказване на противното.

Доказателствата сочат, че бактериите Xylella идват от Латинска Америка и най-вероятно са попаднали в декоративни кафеени растения, преминаващи през Нидерландия. Около 30 милиарда вкоренени и невкоренени растения, резници, луковици и тъкани са влезли от трети страни в Европа между 2005 и 2014 г., главно през нидерландски пристанища.

Според Алберто Сантини, специалист по горска патология в Италианския национален съвет за научни изследвания, подобна отворена система пропуска тревожен брой вредители и болести по растенията от трети страни.

„Ако познавате врага си, можете да се опитате да го спрете да влезе в страната ви“, казва Сантини. Но той добавя, че много патогени са безвредни на други места, защото екосистемите са еволюирали с тях. Макар че Xyllela може и да не е засегнала кафеените растения в Коста Рика, тя се превръща в „масов убиец“, когато срещне беззащитните маслинови дървета в Южна Италия.

През 2016 г. ЕС въведе нови правила за по-добро управление на това какво и как се внася и за бързо справяне с епидемиите. Въпреки това при толкова много входни пристанища учените и регулаторните органи не могат да се справят с постъпващите количества. Trioza erytreae - вредител, който смуче сок, застрашава португалските цитрусови плодове; бактерия, заразяваща моркови и целина, предизвиква безпокойство на целия континент; а Hymenoscyphus fraxineus убива ясенови дървета в Полша. Много учени се опасяват, че разпространението ще бъде подпомогнато от климатичната криза, която превръща Европа в по-топло и по-благоприятно място за развитие на вносни растителни вредители.

„Със сегашната система в Европа непрекъснато въвеждаме нови организми“, казва Ла Нот. „В контекста на изменението на климата ще бъде все по-трудно да ги управляваме“.

Данните, предоставени на Guardian от Вопке ван дер Верф и Хонгю Сун, изследователи от Университета и изследователския център Вагенинген в Нидерландия, показват, че между 1975 и 2020 г. в ЕС са регистрирани 1720 огнища на чужди болести по растенията, като половината от тях са в Италия, Франция и Испания. 2018 г. е била най-тежката година със 115 известни случая.

Данните са взети от базата данни на Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO), която регистрира случаите, в които чужди болести по растенията - огнища, причинени от чужди насекоми, патогени и нематоди - са открити за първи път или в нов регион в рамките на съюза. Тези данни вероятно са подценени: EPPO събира нови открития чрез сканиране на научната литература и получаване на официални доклади за вредители от националните организации за растителна защита на страните членки, така че нейните доклади са ограничени до отзивчивостта и интереса на всяка страна да разследва забелязан необичаен вредител.

Според La Notte няколко култури - като лозята - са строго регулирани. Но много други, особено декоративните растения, се третират по-леко, което ги прави потенциални преносители на чужди растителни вредители. Според няколко изследователи, интервюирани за този материал, дървени палети, продажби на растения по интернет и пътници, пренасящи забранени растения или плодове, са причина за пренасянето на болести по растенията.

В пристанището в Равена фитосанитарният инспектор Солми признава предизвикателството. Европа е основана на движението на стоки, капитали и хора", казва той. "Нашата мисия е да направим всичко възможно в рамките на отворената фитосанитарна система, защото в момента не съществува алтернатива, твърдят някои експерти.

Но ако икономическата цена на това, което ЕС може да загуби от гледна точка на търговията, е значителна, такава е и цената на щетите, причинени от чужди вредители и болести.

„Основният проблем на икономиката е, че данните са малко“, казва Франсоаз Петер, бивш помощник-директор в EPPO. Разходите и ползите от затворената система не са изчислени и не е известно дали загубите, понесени от по-бавната система за търговия, ще бъдат компенсирани от запазената стойност на селското стопанство и биоразнообразието в ЕС.