България на прага на еврозоната: ЕК и ЕЦБ публикуват ключовите конвергентни доклади

На 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще публикуват конвергентните си доклади относно готовността на България за присъединяване към еврозоната. Това е един от финалните етапи от процеса на евроинтеграция на страната, след като тя вече е член на Европейския съюз и от тази година – частично и на Шенгенското пространство.

Публикуването на конвергентните доклади е важна институционална стъпка, която оценява дали страната отговаря на така наречените Маастрихтски критерии – пет ключови изисквания, които всяка държава-членка трябва да покрие, за да приеме еврото като своя официална валута. Критериите обхващат ценова стабилност, фискална дисциплина, стабилност на обменния курс, дългосрочни лихвени проценти и правна конвергенция.

Според последните налични данни, България вече изпълнява критерия за ценова стабилност – един от най-сложните и чувствителни в настоящата инфлационна обстановка в Европа. Страната поддържа и фискална дисциплина, с относително нисък публичен дълг и дефицит, което я поставя в по-добра позиция в сравнение с някои стари членки на еврозоната.

Какво следва?

След представянето на докладите, предстоят политически и технически оценки в Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН), както и в неформалния формат на финансовите министри от еврозоната – Еврогрупата. Ако докладите бъдат положителни – каквито са очакванията на редица анализатори – ще се пристъпи към формалното решение за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Кои страни вече използват еврото?

Към момента еврото е официална валута в 20 държави от Европейския съюз. Това са: Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия, Финландия, Ирландия, Гърция, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта и Хърватия (от 1 януари 2023 г.).

С присъединяването на България, еврозоната ще се разшири до 21 членки, което има както символично, така и икономическо значение – особено в контекста на регионалната интеграция на Югоизточна Европа.

Последният етап от дълъг път

Присъединяването към еврозоната е финалната стъпка от евроинтеграцията, започнала с членството на България в ЕС през 2007 г. Страната вече е част от Валутния механизъм II (ERM II) от юли 2020 г. – т.нар. „чакалня“ за еврото. Това е предварителен период, в който националната валута трябва да демонстрира стабилност спрямо еврото за поне две години. Българският лев е обвързан с еврото още от началото на валутния борд през 1997 г., което на практика улеснява този преход.

През 2024 г. България постигна и частично присъединяване към Шенген, като сухопътните граници остават извън обхвата на свободното пътуване. Еврозоната обаче е икономическо ядро на ЕС и влизането в нея носи както предимства, така и предизвикателства.

Ако конвергентните доклади бъдат положителни, България ще бъде само на крачка от приемането на еврото – 18 години след влизането си в ЕС и 28 години след въвеждането на валутния борд. С това страната би затворила пълния цикъл на своята институционална и икономическа интеграция в сърцевината на Европейския съюз.