България пред дългова пропаст заради фискалната политика заложена от Василев

Българската държава все по-сериозно трупа дългове, за да успее да покрие големите харчове, които прави. Основната причина за тази негативна тенденция е неразумната фискална политика, която си позволява да разходва повече средства, отколкото може да събере като приходи.

Картината през следващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023-2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната устойчивост на България е под риск.

През следващите години може да очакваме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи сериозни рискове пред бъдещото управление на публичните финанси. Не трябва да забравяме, че България е малка, развиваща се и отворена икономика, което я поставя сред много уязвимите страни, особено при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата икономика функционира в условията на паричен съвет. Подобна система се подлага на огромен риск, ако бюджетните дефицити са честа практика.

Тази година е заложен дефицит от 6 млрд. и 200 млн. лв., който е предложен от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени така, че много трудно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този дефицит. Има опции за евентуално заделяне на ресурс по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук говорим наистина за несъществена част от разтворената ножица между общите приходи и разходи. С оглед на динамиката в приходната част е много малко вероятно да видим преизпълнение.

Вече бившият финансов министър Асен Василев сподели, че е оставил хазната на излишък към края на юли 2022 г. и не знае за какво ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на излишък почти до самия край на годината. Това е порочна практика, която може да наречем традиционна при управлението на бюджета. А колкото до разходите до края на годината, те са разписани и одобрени от НС.

Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г., която министър Велкова представи, е направена без каквито и да е изменения във фискалната политика. Това означава, че може да я наречем силно консервативна с оглед на факта, че в политическото пространство у нас преобладават популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме щедрите обещания от политическите формации, за вдигане на минималната работна заплата, пенсии и други социални плащания.

Прогнозите показват разширяване на дупката в бюджета, и то без допълнителни разходи от бъдещ редовен кабинет. През следващата година бюджетният дефицит ще достигне 11,3 млрд. лв., или 6,8% от БВП. Това е безумно голям дефицит, и то без да сме прогнозирали някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на икономиките с цел ограничаване на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разходи спрямо приходите може да осъществи по няколко начина – съкращаване на разходи, вдигане на данъци, теглене на дълг

Инструментите за директна намеса от страна на централните банки в България не са приложими, защото сме в паричен съвет.

Особено в настоящата политическа криза у нас съкращаването на разходи е химера. Затова нека видим най-възможните действия от бъдещото управление – повишаване на приходите и тегленето на дългове. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има ограничен характер, а в сегашната икономическа конюнктура още по-трудно може да постигнем сериозен ефект. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сценарий и това може да се случи още при следващия редовен кабинет. Това в настоящата кризисна ситуация би било допълнителен удар по бизнеса.

Вдигането на данъци също носи политически негативи. Именно затова най-честият начин за покриването на бюджетните дефицити е чрез теглене на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към БВП ще се качи до близо 40% от БВП през 2025 г. Вижда се, че увеличаването на дълга е с доста по-сериозен темп в сравнение с икономическия растеж. Още през 2023 г. дългът ще се качи над 30% от БВП. За следващата година ще трябва да се набавят близо 15,5 млрд. лв. нов дълг, който да покрие бюджетния дефицит, както и плащането на главници и лихви по стари задължения.

Със сигурност има възможности за съществено подобряване на ефективността на публичната сфера, както и ограничаване на корупционните практики в разпореждането с държавен ресурс. Подобни категорични заявки видяхме от бившия премиер Кирил Петков, но те останаха само на думи.

Въпреки че някои икономисти говорят, че икономическата ситуация у нас изобщо не е лоша, даже напротив, истината е доста по-различна. Към момента нашата фискална къщичка се руши.

Добре е, че служебният финансов министър алармира за тези проблеми, и дано бъдещото управление подходи отговорно, а не популистки.

Картината е мрачна, но все пак може да отчетем и някои позитивни неща. Въпреки сериозните предизвикателства българският бизнес успява да оцелее, макар със стопяване на всички буфери и планирани масови намаления в производствения капацитет. Това показва, че множеството критики, че едва ли не нямаме устойчив частен сектор, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци трябва да се осъзнаят и да се изготвят ефективни мерки за по-меко преминаване през кризата.

Банковата система също стои стабилно, което е изключително важно точно в подобна ситуация – близо до перфектната буря. Трудовият пазар засега също е устойчив, но след приключване на летния сезон заетостта може да отчете сериозно понижаване.

Българската държава все по-сериозно трупа дългове, за да успее да покрие големите харчове, които прави. Основната причина за тази негативна тенденция е неразумната фискална политика, която си позволява да разходва повече средства, отколкото може да събере като приходи.

Картината през следващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023 - 2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната устойчивост на България е под риск.

През следващите години може да очакваме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи сериозни рискове пред бъдещото управление на публичните финанси. Не трябва да забравяме, че България е малка, развиваща се и отворена икономика, което я поставя сред много уязвимите страни, особено при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата икономика функционира в условията на паричен съвет. Подобна система се подлага на огромен риск, ако бюджетните дефицити са честа практика.

Тази година е заложен дефицит от 6 млрд. и 200 млн. лв., който е предложен от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени така, че много трудно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този дефицит. Има опции за евентуално заделяне на ресурс по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук говорим наистина за несъществена част от разтворената ножица между общите приходи и разходи. С оглед на динамиката в приходната част е много малко вероятно да видим преизпълнение.

Вече бившият финансов министър Асен Василев сподели, че е оставил хазната на излишък към края на юли 2022 г. и не знае за какво ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на излишък почти до самия край на годината. Това е порочна практика, която може да наречем традиционна при управлението на бюджета. А колкото до разходите до края на годината, те са разписани и одобрени от НС.

Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г., която министър Велкова представи, е направена без каквито и да е изменения във фискалната политика. Това означава, че може да я наречем силно консервативна с оглед на факта, че в политическото пространство у нас преобладават популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме щедрите обещания от политическите формации, за вдигане на минималната работна заплата, пенсии и други социални плащания.

Прогнозите показват разширяване на дупката в бюджета, и то без допълнителни разходи от бъдещ редовен кабинет. През следващата година бюджетният дефицит ще достигне 11,3 млрд. лв., или 6,8% от БВП. Това е безумно голям дефицит, и то без да сме прогнозирали някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на икономиките с цел ограничаване на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разходи спрямо приходите може да осъществи по няколко начина – съкращаване на разходи, вдигане на данъци, теглене на дълг

Инструментите за директна намеса от страна на централните банки в България не са приложими, защото сме в паричен съвет.

Особено в настоящата политическа криза у нас съкращаването на разходи е химера. Затова нека видим най-възможните действия от бъдещото управление – повишаване на приходите и тегленето на дългове. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има ограничен характер, а в сегашната икономическа конюнктура още по-трудно може да постигнем сериозен ефект. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сценарий и това може да се случи още при следващия редовен кабинет. Това в настоящата кризисна ситуация би било допълнителен удар по бизнеса.

Вдигането на данъци също носи политически негативи. Именно затова най-честият начин за покриването на бюджетните дефицити е чрез теглене на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към БВП ще се качи до близо 40% от БВП през 2025 г. Вижда се, че увеличаването на дълга е с доста по-сериозен темп в сравнение с икономическия растеж. Още през 2023 г. дългът ще се качи над 30% от БВП. За следващата година ще трябва да се набавят близо 15,5 млрд. лв. нов дълг, който да покрие бюджетния дефицит, както и плащането на главници и лихви по стари задължения.

Със сигурност има възможности за съществено подобряване на ефективността на публичната сфера, както и ограничаване на корупционните практики в разпореждането с държавен ресурс. Подобни категорични заявки видяхме от бившия премиер Кирил Петков, но те останаха само на думи.

Въпреки че някои икономисти говорят, че икономическата ситуация у нас изобщо не е лоша, даже напротив, истината е доста по-различна. Към момента нашата фискална къщичка се руши.

Добре е, че служебният финансов министър алармира за тези проблеми, и дано бъдещото управление подходи отговорно, а не популистки.

Картината е мрачна, но все пак може да отчетем и някои позитивни неща. Въпреки сериозните предизвикателства българският бизнес успява да оцелее, макар със стопяване на всички буфери и планирани масови намаления в производствения капацитет. Това показва, че множеството критики, че едва ли не нямаме устойчив частен сектор, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци трябва да се осъзнаят и да се изготвят ефективни мерки за по-меко преминаване през кризата.

Банковата система също стои стабилно, което е изключително важно точно в подобна ситуация – близо до перфектната буря. Трудовият пазар засега също е устойчив, но след приключване на летния сезон заетостта може да отчете сериозно понижаване.

Източник: „24 часа“