България ще внесе 225 млн. куб. м. азерски газ по стария газопровод от Гърция

Изпълнява се проект за разширение на хранилището ни в Чирен

България ще внесе около 225 млн. куб. м. азерски газ през газопровода Кулата-Сидерокастро, докато бъде пусната в експлоатация междусистемната българо-гръцка газова връзка по-късно тази година, коментираха за БГНЕС от Министерството на енергетиката.

„Булгаргаз“ успешно започна доставката на „синьо гориво“ от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 г.

„Булгаргаз“ ЕАД договори доставките по алтернативен маршрут през гръцката газопреносна мрежа за срок от девет месеца до края на 2020/2021 газова година“, посочиха от енергийното ведомство.

„След въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България през 2021 г. доставките на природен газ от Азербайджан ще продължат по основното трасе в договорения обем“, посочват от енергийното ведомство.

Страната ни договори вноса на 1 млрд. куб.м. азерски газ през 2006г. Тези количества се добиват в рамките на втората фаза от разработването на голямото находище „Шах Дениз“ в Каспийско море. В Европейския съюз Азербайджан доставя своето синьо гориво чрез газопроводите ТАНАП и ТАП, които са част от „Южния газов коридор“ минаващ през Турция и Гърция за Италия. Той е смятан от Брюксел за приоритетен за диверсификацията на източниците на доставка и се ползва с подкрепата на САЩ. Изграждащата се българо-гръцка газова връзка е едно отклонение от този маршрут.

За да запази своите позиции като важен транзитен център за газ, а също така да се предпази от възможни прекъсвания на доставките, каквито имаше в началото на 2009 г. заради спора между Киев и „Газпром“, България направи значителни инвестиции в газови хранилища. Ключов елемент от газовата инфраструктура е подземното газово хранилище в „Чирен“.

„Развитието на хранилището е сред приоритетните цели на "Булгартрансгаз" - не само за осигуряване на авариен резерв от природен газ, но и за повишаване на гъвкавостта и разширяване на възможностите за ползването му от търговци на природен газ във връзка с реализацията на регионален газоразпределителен център в България“, посочиха от енергийното ведомство.

От 2013 г. насам "Булгартрансгаз" ЕАД кандидатства, а Европейската комисия одобрява включването на проекта за разширение на хранилището във всички списъци на проекти от общ интерес за ЕС до момента. Този проект цели обемът на хранилището да нарасне от сегашните 550 млн. куб. м. до 1 млрд. куб. м., а пластовото налягане да се повиши до 150 бара. Това ще позволи и повишаване на капацитетите на добив и нагнетяване до 8-10 млн. куб.м/ден.

„Извършени са със собствени средства редица предпроектни дейности и проучвания, които да позволят стартирането на инвестиционния проект за разширение - Технологичен проект за експлоатация на ПГХ „Чирен“, „Геомеханично симулиране на Чиренския резервоар” и „Наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура” за оценка на херметичността на ПГХ „Чирен““, увериха от експерти на Министерство на енергетиката.

Чрез 3D проучванията се прецизират в детайли параметрите на газовия резервоар и се определят подходящите точки за прокарване на нови сондажи. Към средата на месец август 2020 г. проучванията на терен бяха успешно приключени.

„През първото тримесечие на 2021 г. се очаква да завършат анализът и интерпретацията на получените данни. С това ще бъдат финализирани предпроектните дейности за разширение на хранилището, в които "Булгартрансгаз" инвестира близо 10 млн. лева“, посочиха от енергийното министерство.