България внася монети за над 70 млн. евро от Естония

За последните две години България е внесла от Естония монети на обща стойност 70.15 млн. евро, предаде БГНЕС.

През 2024 година страната ни е внесла монети на стойност 33.615 млн. евро, което като обем прави 0.527 тона.

За периода от януари-септември 2025 година, за който има данни в Националния статистически институт, вносът на монети се е увеличил спрямо предходната година. Той е на стойност 36.535 млн. евро, а обемът му е 0.698 тона.

Монетите са втората по-важност „стока“, която България импортира от прибалтийската държава след благородните метали.

През 2024-2025 година е регистриран сериозен ръст на вноса от Естония, до голяма степен това се дължи на скока на цените на златото и среброто.

За 2024 година вносът е в размер на 199.982 млн. евро. Това прави ръст от 106,6% спрямо 2023 година, а като дял от общия внос на България е 0,4%. За периода януари-септември 2025 година вносът възлиза на 242.995 млн. евро, което е ръст от 92,1%, спрямо същия период за 2024 година, а като дял от общия импорт – 0.6%. 

Монетите, за които става дума, са най-вероятно инвестиционно злато и сребро. През последните години и особено в периода 2024-2025 година те се ползват с голяма популярност сред българските граждани, които искат да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите рискове. Българите са сред тези европейски народи, които споделят сентенцията на големия американски банкер от ХІХ век Джей Пи Морган, който някога бе заявил, че „златото е пари, а всичко друго е кредит“.

Нашите съграждани влагат „белите пари за черни дни“ в имоти или злато. Причината е не само в традиционните нагласи, но също така и в историческото недоверие към други финансови инструменти и като цяло във все още недостатъчно развития им пазар у нас.

В България се търгуват всички инвестиционни златни монети – както новите „Американски орел“, „Виенска филхармония“, „Австралийско кенгуру“, „Китайската панда“, „Крюгерранд“ и др., така и исторически златни монети от периода началото на ХІХ век до Първа световна война, сред които най-известните са френските франкове или както се наричат сред българите „Наполеони“.

На 26 януари 2026 година златото премина цената от 5000 долара за тройунция, достигайки  5100 долара. През следващите два дни стойността на жълтия метал продължи да расте съответно до 5300 и 5600 долара. Стремглавият ръст бе последван от също толкова бърз спад с близо 11%, финиширайки на 4900 долара в края на една от най-волатилните седмици.

Днес, 2 февруари, златото се търгува на световните борси на цена малко над 4600 долара за тройунция.