БАН с прогноза за леко ускоряване на темповете на растеж през следващите две години

Инвестициите в образование, здравеопазване и инфраструктура ще стимулират растежа

Икономистите на БАН отчитат, че темпът на икономически растеж на Брутния вътрешен продукт /БВП/ намалява от 3.6% през 2017 г. на 3.1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът на българската икономика остава над средния за страните от Европейския съюз /ЕС/, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Очакванията за следващите две години са за леко ускоряване на растежа.

„Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето“, коментира Виктор Йоцов, ръководител на екипа, който е изготвил годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН.

Той признава, че увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху тяхното потребление. Така потреблението на домакинствата у нас се увеличава с 6.3%, подкрепено от продължаващо нарастване на доходите, увеличение на заетостта и повишение на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен, отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка. Въпреки това от БАН констатират, че равнищата на бедност и неравенство на доходите у нас са най-високите в ЕС. Според икономистите данъчната ни система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Те отчитат, че все още липсва механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се.

Най-важните икономически предизвикателства за страната са запазването на неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци, отказът от въвеждане на прогресивно данъчно облагане; запазване на единни и ниски данъчни размери за водещите данъчни приходи; трудна събираемост на приходите. Също така икономистите отчитат, че публичните разходи имат устойчива тенденция към нарастване без ясна връзка с икономическата или социалната ефективност. От БАН настояват, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование и подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения, в здравеопазване и икономическа инфраструктура.

Моника Гаджанова