Бюджетът на Радев с по-висок дефицит и нов дълг спрямо проекта „Желязков“

Въпросът за държавния бюджет през последната година се превърна в основна тема, която доведе и до оставката на предишното правителство. Сравнението между проекта за бюджет на отишлия си кабинет „Желязков“ с този, който се предлага от настоящото правителството на Румен Радев увеличава рисковете, заради които хората излязоха по улиците на България.

Данните очертават различен подход към управлението на публичните финанси. Докато проектът на кабинета „Желязков“ беше изграден около ограничаване на дефицита и запазване на фискална стабилност, настоящият бюджет предвижда значително по-голямо разширяване на разходите, по-висок дефицит и рекордно ново финансиране чрез дълг, съобщава БГНЕС.

Трите ключови разлики между двата бюджета

1. Дефицитът: от около 3% до 5,7% от БВП

Една от най-съществените разлики е размерът на бюджетния дефицит.

Проектът на правителството на Росен Желязков беше насочен към запазване на дефицит в рамките на около 3% от БВП – нивото, свързано с критериите за еврозоната и ограниченията по Закона за публичните финанси.

Новият бюджет на кабинета „Радев“ предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или приблизително 7,2 млрд. евро.

Това представлява значително отклонение от досегашната фискална рамка и поставя въпроси за спазването на европейските правила. При такова ниво на дефицита страната попада в процедура по прекомерен дефицит на Европейската комисия.

2. Дългът: ново увеличение до 10,1 млрд. евро

Вторият основен показател е размерът на новия държавен дълг.

Кабинетът „Желязков“ залагаше на по-консервативна политика по отношение на заемите с цел запазване на финансовата стабилност.

За разлика от това, бюджетът на правителството на Румен Радев предвижда поемане на до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг, включително заем по механизма SAFE за отбрана.

Очакването е общият държавен дълг да премине 30% от БВП.

Увеличаването на задлъжнялостта поставя въпроси за бъдещите разходи по обслужване на дълга и за натиска върху следващите бюджети чрез по-високи лихвени плащания.

3. Капиталовите разходи: над 9 млрд. евро без ясна проектна рамка

Третият спорен елемент е свързан с капиталовата програма.

В проекта на кабинета „Желязков“ капиталовите разходи бяха разпределени чрез общински и национални програми с акцент върху конкретни направления.

В бюджета на кабинета „Радев“ са заложени над 9 млрд. евро капиталови разходи, но остава въпросът за тяхната конкретна проектна готовност, прозрачност и очакван икономически ефект.

Именно липсата на достатъчно яснота около разпределението на тези средства се превръща в един от основните акценти в критиките към новата бюджетна рамка.

Политическа съдба срещу икономическа оценка

Двата бюджета имат различна политическа съдба.

Проектът на правителството на Росен Желязков беше оттеглен след протести, последвани от оставка на кабинета. Основните критики към него бяха свързани с начина на разпределение на средства и съмнения за политически влияния.

Бюджетът на кабинета на Румен Радев вече е приет на първо четене в Народното събрание, но предизвиква сериозни спорове заради размера на дефицита, новия дълг и структурата на разходите.

Различни проблеми, но по-голям финансов риск

Ако бюджетът „Желязков“ беше критикуван заради начина на разпределение на средствата, бюджетът „Радев“ поставя под въпрос самата устойчивост на държавните финанси. Дефицит от 5,7% от БВП, нов дълг до 10,1 млрд. евро и капиталови разходи над 9 млрд. евро очертават модел, който разчита повече на заемно финансиране, отколкото на реформи и фискална стабилност.

Предлаганият от Радев бюджет поражда и далеч по-сериозен финансов въпрос: кой и как ще плаща цената на натрупаните задължения през следващите години.