Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Бизнесът против идеята на МТСП за автоматично определяне на минималната заплата

Парите

Бизнесът против идеята на МТСП за автоматично определяне на минималната заплата

Бизнесът против идеята на МТСП за автоматично определяне на минималната заплата - Tribune.bg
Снимка:

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в свое становище се обяви против предложените от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ), става ясно от съобщение на работодателската организация. От АИКБ допълват, че по принцип винаги са подкрепяли договарянето на минималната работна заплата и са приоритизирали договарянето по икономически дейности. 

"Що се отнася до предложението на МТСП, искаме да отбележим на първо място факта, че то ни се предлага по изключително припрян начин, като бързането се мотивира с намиращата се в напреднал, но съвсем не завършен вид, Директива за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават не по-малко от два месеца, като изобщо не е сигурно какъв ще е окончателният й текст. Всички изявления, че не може да се очакват промени в хода на приемането на директивата, са несъстоятелни", се казва още в станоището. От АИКБ допълват, че освен това за всяка приета директива в ЕС се предвижда достатъчен срок за въвеждането й в националното законодателство.

"От тази гледна точка бързането и припряността, с която ни се натрапва проста линейна зависимост между средната работна заплата и минималната месечна работна заплата за страната, са необосновани, несъстоятелни и очевидно мотивирани от други съображения, които не попадат в предметното поле на работата на АИКБ", заявяват от асоциацията. Експертите на работодателската организация смятат също, че СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата и се получава "перпетуум мобиле" - всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света. Според индустриалците, ако се използва медианната работна заплата, няма да има подобен проблем.

От организацията изтъкват, че предложените три варианта за определяне на размера на МРЗ всъщност се свеждат до един, а останалите два са негови леко нюансирани разновидности.

Затова от АИКБ коментират само вариант №1, като отправят конкретни забережки по него:

Тук е мястото да подчертаем още веднъж, че самата формула МРЗ=0,5хСРЗ, представляваща вариант № 1, е некоректна, защото средната работна заплата (СРЗ) е брутна, а минималната месечна работна заплата не е. Този факт беше признат по време на срещата, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ признават, че съществува методологически проблем.

При този вид на формулата съществуват две възможности. Първата е в МРЗ по някакъв начин да се отчита допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият "клас"). Тук не предлагаме формула за отчитането му, но смятаме, че това е най-изчистеният начин формулата да бъде изведена от сегашния си несъстоятелен вид. Разбира се, възможен е и вариант с отменянето на допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така наречения "клас"), за което сме готови да преговаряме.

Другият вариант е СРЗ във формулата да не бъде познатата ни и следена от НСИ средна брутна работна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и въпросното допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж ("клас").

На следващо място, ако наистина формулата от Вариант № 1 е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не "анблок" за някаква "интегрална минимална работна заплата", а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности.

От АИКБ припомнят още, че през 2010 г. като антикризисна мярка е взето решение първите три дни от болничните да се плащат от работодателите. 

"Решението беше за срок от една година. Днес, дванадесет години по-късно, ние напомняме, че тази временна мярка, която между другото беше "прокризисна", а не "антикризисна", е едно от най-постоянните временни неща в България, посочват от организацията. АИКБ настоява за незабавното премахване на "този анахронизъм" и категорично не приема твърденията на някои експерти и представители на НОИ, че държавата не е в състояние да плаща втория и третия ден от болничните. "Можете да смятате това искане като "conditio sine qua non" - условие, без което не може да постигнем съгласие", изтъкват индустриалците.

В заключение - към този момент, при това незадоволително състояние на предложенията на МТСП, АИКБ не приема нито едно от трите предложения на МТСП, представени на срещата на министъра в оставка Гьоков и социалните партньори на 25 юли 2022 г., проведена в сградата на Министерството на труда и социалната политика", се подчертава в становището.

Същевременно Асоциацията на индустриалния капитал в България остава изцяло на разположение за водене на преговори по всички изложени по-горе варианти и направления. Организацията продължава категорично да настоява за въвеждане на механизъм за договаряне на минималната работна заплата най-вече по икономически дейности, но е готова да обсъжда и други варианти, стига те да "бъдат изчистени от дефектите, които имат в момента".


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати