БНБ: Максималният срок по договора за ипотечен кредит следва да не е по-дълъг от 30 години

Максималният срок по договора за ипотечен кредит следва да не е по-дълъг от 30 години, реши БНБ.

Днес на свое редовно заседание Управителният съвет на БНБ прие на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 4 и чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитните институции изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти (ЖНИ). Изискванията обхващат сектор „Домакинства“ и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, и се спазват както на индивидуална, така и на консолидирана основа.

1. Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O) следва да е в размер не по-висок от 85%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ;

2. Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане (DSTI-O) следва да е в размер не по-висок от 50%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ;

3. Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години. Матуритетът се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ.

Изискванията влизат в сила от 1 октомври 2024 г., като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да приведат дейността си по отпускане и предоговаряне на кредити съобразно установения срок. Допустимо е одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания, като общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. С цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.

Решението на УС на БНБ за въвеждане на изисквания представлява последващ етап от формализирания процес на оценка на рисковете при кредитирането, обезпечено с ЖНИ, включващ разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност. На тази основа направеният периодичен анализ показва, че кредитната активност в сегмента продължава да се характеризира с изразен кредитен растеж, който допълнително се ускорява през второто тримесечие на 2024 г. Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система. Не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали. С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план.

Изискванията подкрепят поддържането на стабилността на банковата система като допълват приложените до момента от БНБ капиталови буфери, определени с едни от най-високите нива в Европа. Те нямат възпиращ кредитната дейност характер, а следват надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС.