БНБ няма да печата евробанкноти тази година, но задели 200 млн. лв. за нови банкноти и монети

1 януари 2025 година е индикативната дата България да стане част от еврозоната. През ключовата 2024 година БНБ обаче не предвижда да печата евробанкноти, въпреки че още в средата на ноември беше публикуван дизайнът на българските евромонети, съобщава БНТ.

Планът е първоначално да използваме общата европейска валута назаем, става ясно от проекта за бюджет на централната ни банка. За сметка на това БНБ планира да продължи да инвестира в производството на левове и стотинки - близо 200 милиона лева са заложените средства за нови банкноти и монети.

В средата на годината се очаква България да получи покана за присъединяване към еврозоната, а в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане паралелно. Ключово в този процес е информационната кампания, която според експерти вече трябваше да е започнала.

„Правителството, за съжаление, се забави много с информационната кампания, с мерките по плана за приемане на еврото, което, за съжаление, потенциално може да създаде проблеми. Тя трябва да бъде водена от основните играчи - а основните играчи са БНБ и Министерството на финансите“, каза Димитър Бранков, Българска стопанска камара.

„Да се информира българското общество, отделните домакинства, бизнесът, всички да са наясно какво ще се случи, кога ще се случи, какви ще са ползите, какви ще са рисковете. Всичко, което е свързано с еврото, трябва да бъде разяснено“, коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Важен момент е и подготовката за конвергентния доклад, който ще излезе в средата на годината и трябва да даде отговор готова ли е страната ни за еврото. България отговаря на два от трите основни макроикономически критерия за влизане - нисък външен дълг и бюджетен дефицит, който в края на 2023 г. е 2.5%. Проблем остава инфлацията, но има положителна тенденция и редица фактори за намаляването ѝ.

„Ако имаме шанс март, а и по-рано. Когато ще стартира изготвянето на конвергентния доклад, който трябва да излезе май-юни месец, и да каже: „Да, България от 2025-а година в еврозоната или не“. Да имаме този шанс, тъй като валутният борд, в който пребиваваме от 1997 година няма друга алтернатива, освен приемане на еврото“, обясни Димитър Бранков.

„Тук имаме все още малко проблеми, но пък се върви към дългосрочна тендеция за намаляване на инфлацията. Започват да понижават лихвените равнища, което ще има натиск върху валутния курс евро-долар, доларът ще поевтинее. Да не забравяме все пак, че еврото е един политически проект. Т.е. дори и да не отговаряме изцяло на показателя инфлация, както се случи в Хърватска, ние ще имаме шанса да влезем в еврозоната“, смята Васил Караиванов.

Опасения има и че еврото ще доведе до покачване на инфлацията.

„Ние и без еврозона последните години консумираме високи нива на инфлация. Прекият ефект от приемане на еврото, тук има статистически проучвания и независимо от широката пропаганда по темата, ефектите са в порядъка на 0.1% ръст“, прогнозира Димитър Бранков.

„Има опасения, чисто политически, че играчи ще се опитат да спечелят дивиденти и да настроят обществото в една или друга посока“, посочи Васил Караиванов.

Един от водещите австрийски икономисти и преподавател във Виенския икономически университет - проф. Алфред Таудес е убеден, че България ще извлече само позитиви от присъединяването към този паричен съвет.

„Когато се говореше за въвеждане на еврото в Австрия, също имаше много скептици. Но от най-проста икономическа гледна точка с въвеждането на еврото ще се спестят всички разходи, свързани с превалутирането. Със сигурност има смисъл България да приеме еврото“, каза той.

А проучване на Българската стопанска камара сочи и че има трайна подкрепа от страна на бизнеса за влизане в еврозоната - в последните три години тя е над 60%.