БНБ очаква икономически ръст от 3,9% и инфлация от 3,8% тази година

БНБ очаква икономически ръст от 3,9 на сто тази година, сочат данните от новата макроикономическа прогноза на Централната банка, цитирана от БНР. Догодина растежът ще се ускори до 4,7 на сто, след което ще се забави до 3,8% през 2023 г.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се предвижда да се ускори до 3,8% в края на годината, смятат експертите от централната банка, след което да се забави рязко до 1,5% през 2022 г. и до 1,6% през 2023 г. Теглото на отделните компоненти в този индекс е по методологията на Евростат, а не по тази на Националния статистически институт, където важността на енергийните продукти и хранителните стоки е по-голяма за бюджета на българските домакинства.

Техническите допускания за съществено забавяне в темпа на растеж на международните цени в евро през 2022 г. и тяхното понижение през 2023 г. ще бъдат предпоставка за забавяне на общата инфлация, докато базисната инфлация ще продължи да следва тенденция към ускоряване, прогнозира БНБ.

От БНБ виждат проинфлационно влияние и в ускоряването на частното потребление, което е предпоставено от ръста на доходите.

„Част от допълнителния доход на домакинствата се очаква да бъде използван за увеличаване на частното потребление или да се поддържа от домакинствата под формата на пари в брой. Намаляването на несигурността, определено от допускането за овладяване на пандемията от Covid-19, ще допринася за постепенното ограничаване на спестяванията с предпазен мотив“, смятат от БНБ.

Ниските лихви при кредитирането обуславят търсенето на потребителски и жилищни заеми, а след изтичане на ефекта от частичния мораториум може да се наблюдава „умерено повишаване“ на дела на необслужваните кредити, допълват от Централната банка.

БНБ оценява рисковете за реализирането на базисния сценарий за растежа на БВП като балансирани за 2021 г. и насочени предимно към по-нисък растеж за 2022 г. и 2023 г. Според централната ни банка основни рискове за целия прогнозен хоризонт продължават да бъдат разпространението на Covid-19 в България и в света и свързаните с него ограничителни мерки, както и политическият цикъл в страната, който би могъл да се отрази в забавяне на изпълнението или промяна в обхвата и размера на заложените в прогнозата инвестиционни разходи на правителството и фирмите.

Фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, е ревизията на историческите данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 22 октомври 2021 г.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията през целия прогнозен хоризонт се оценяват като ориентирани към по-значително нарастване на цените спрямо базисния сценарий. Такива рискове могат да се реализират при по-продължително и по-голямо покачване на цените на суровините на международните пазари в сравнение с това, което предполагат технически конструираните към 10 септември външни допускания в текущата прогноза, както и при запазване на възходящата тенденция при някои административно определяни цени, като природния газ, електрическата и топлинната енергия.