Брюксел модернизира Пакта за стабилност: Изискването за дефицит 3% и дълг - 60% от БВП, не се спазва

Европейският парламент и страните членки на ЕС постигната тази нощ споразумение за реформа на бюджетните правила на съюза. Целта е да бъде осигурено оздравяването на държавните финанси и едновременно с това да бъдат запазени инвестициите, предаде Франс прес, цитиран от БТА.

Мярката, обсъждана повече от две години, е критикувана заради голямата си сложност, а леви евродепутати я определят като инструмент за налагане на строги икономии в Европа.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче изрази днес задоволство от постигнатата договореност.

"Приветствам политическото споразумение за нашата амбициозна реформа на икономическото управление на ЕС", написа Фон дер Лайен в социалната мрежа "Екс". Тя изрази увереност, че мярката ще допренесе "за една конкурентна и справедлива европейска икономика", като се аргументира, че "новите правила ще позволят на страните от Европейския съюз да инвестират в своите активи, като същевременно консолидират държавните си финанси".

Притиснати от времето, преговарящите постигнаха споразумението след 16 часа дискусии. Предвид процедурните забавяния, беше абсолютно необходимо реформата да бъде договорена, за да може да бъде гласувана от Европейския парламент тази пролет преди изборите за подновяване на състава му през юни, посочва АФП.

Споразумението ще позволи на държавите от ЕС да приложат новите правила при изготвянето на своите бюджети още за следващата година.

Реформата има за цел да модернизира датиращия от края на 90-те години на миналия век Пакт за стабилност, който ограничава бюджетния дефицит и държавния дълг на всяка страна членка съответно да 3 процента и 60 процента от нейния брутен вътрешен продукт. Смятана за прекалено драстична, тази рамка така е не бе спазвана реално и е смятана за остаряла, отбелязва АФП.

Въпреки че потвърждава тези емблематични съотношения, реформата позволява по-голяма гъвкавост при необходимост от корекции в случай на твърде голям бюджетен дефицит. По-конкретно тя осигурява на държавите по-широко поле за маневриране, за да гарантират устойчивото равнище на своите дългове, като им предоставя повече време, ако предприемат реформи и инвестиции.