Държавната комисия по стокови борси и тържища: Производителят трябва да определя крайната цена

Владимир Иванов -  председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите.

Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените и такава е тенденцията от 2024 година.

"Имахме възходящ тренд, устойчив, в началото на годината, което е характерно за зимните месеци - до март, наблюдаваме такава тенденция. Така беше и миналата година и доста години назад, общо взето през зимата имаме по-високи ценови равнища и по-ниски през пролетно-летни сезон и това се дължи изцяло на по-голямото предлагане на българска стока. Имаме едно процентно изменение, около 3%, малко по-малко от три, или измерено с основните хранителни продукти миналата година на 17 февруари сме купували от всичко по единица на стойност 96 лева, към момента от всичко по единица е на стойност 100 лева. Това е в номинална стойност измерено и само върху основните хранителни продукти - захар, брашно, варива, меса, млечни продукти и основните плодове и зеленчуци, цитруси, съответно и домати, и краставици, и други характерни за сезона", коментира Иванов.

Той допълни, че от гледна точка на височина на цената, за скъпо и нескъпо - има злоупотреба, но тя не се отнася толкова за ценовото равнище, а колкото от изземване на доход от доставчиците. По думите му имаме злоупотреба с търговско положение 

"На практика имаме доминантно положение на търговския капитал, изразен в големи вериги магазини. В неравностойно положение са от другата страна  малки раздробени производители, които са в естествена зависимост. Оттам нататък обратно начисляване, други такси, всякакъв род нелоялни практики се прилагат. А и самото доминантно търговско положение предполага да се възползва търговския капитал от него. И се възползва на практика  и точно за това са  мерките на правителството, за да спре да се възползва и там където има нелоялни практики да бъдат прекъснати и да водим борба с тях", обясни експертът.

По думите му обаче не всичко е лошо и има добри търговски практики, и като цяло пазарното взаимодействие не е излязло извън рамките от пазарната икономика. По-скоро разпределението на доходите е безкрайно несправедливо от гледна точна на земеделските производители и въобще на производителите на храни.

Иванов смята, че трябва да се вземат мерки за съкращаване на агрохранителната верига, което предлага и правителството.

"Това трябва да се направи, тъй като агрохранителната веригата започва от първичния производител и стига до рафта вече за потребителя. По веригата има определени нелоялни играчи, които не плащат или забавят плащанията и съответно притискат. Ако отгоре веригата притисне и не се плаща на определен доставчик, доставчикът притиска производителя и на практика се получава едно изземване на доход от производителя. Това води до възможност пък производителя да има по-малко капиталови възможности и по-малко да произвежда. Е това е много важно и  трябва да се направи  Това е първата стъпка в посока на това да имаме търговски структури собственост на земеделски производители " смята Иванов.

Той е категоричен, че производителят е този, който  трябва да казва крайната продажна цена, а търговецът да взима дължимото му за оказана дистрибуция. И трябва да има повече българско производство.