Дефицитът за април стигна 1 млрд. лв., за май ще е 1,2 млрд.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към април 2023 г. е отрицателно в размер на 1 096,7 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 002,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 93,8 млн. лв. За сравнение, за първите четири месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882,5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 1 979,2 млн. лв. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (23,9 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (11,5 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. са в размер на 19 842,1 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 053,1 млн. лв. (11,5 %) спрямо отчетените към април 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 330,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 277,1 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 16 012,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 990,3 млн. лв. (14,2 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 2 639,8 млн. лв., като нарастват с 360,7 млн. лв. (15,8 %) спрямо отчетените към април 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 7 098,3 млн. лв. (ръст от 153,5 млн. лв., 2,2 % спрямо отчетените към април 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 384,9 млн. лв. (в т. ч. 617,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 735,5 млн. лв. спрямо отчетените към април 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 4 889,4 млн. лв., което представлява ръст от 740,7 млн. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 3 218,9 млн. лв. (ръст от 339,8 млн. лв., 11,8 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 610,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. възлизат на 20 938,8 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16 906,5 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите четири месеца на 2022 г. с 4 032,3 млн. лв. (23,9 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (774,2 млн. лв.), разходите за издръжка (677,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,6 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. 

Нелихвените разходи са в размер на 20 043,4 млн. лв. (ръст от 4 012,8 млн. лв., 25,0 % спрямо отчетените към април 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 18 712,1 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 322,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 8,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 310,8 млн. лв. (спад с 30,1 млн. лв., 8,8 % спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 584,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.04.2023 г. е 11,95 млрд. лв., в т.ч. 10,78 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,17 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец май 2023 г. да бъде дефицит в размер на 1,2 млрд. лв. (0,6 % от прогнозния БВП). За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лева. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 17 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (около 9 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 24,8 млрд. лв. и нарастват с 2,0 млрд. лв. (8,6 на сто) спрямо отчетените към края на месец май 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,04 млрд. лв. (11,5 на сто), неданъчните – с 0,12 млрд лв. (3 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко със 0,18 млрд. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато при косвените данъци продължава да се отчита по-умерен ръст, основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол, внесен за преработка, спрямо отчетената за същия период на предходната година. В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, както и спадът на количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. са в размер на 26,0 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22,2 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.05.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0,7 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към май 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юни 2023 година.