Двойно по-големи приходи в здравеопазването само за десет години

Половината се плащат от пациентите у нас

За периода 2008-2017 г. приходите в здравеопазването са се  увеличили 2 пъти, или с 53%. Това съобщи проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на здравната каса на Шестия национален бизнес форум – Стратегия „Здраве за всички“.

8.5 млрд. лв. са годишно приходите на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), като по-голямата част от тях се плащат от пациентите. В сметките не влизат нерегламентираните плащания.

„Средствата, които се отделят от семействата през 2008 г. са 44-45% от бюджета на НЗОК, а сега вече са 51%“, допълни експертът. За сравнение – страната ни отделя за здраве 4.5% от Държавния си бюджет, а Холандия отделя 9.6% годишно от своя.

Тревожно според проф. Димитров е обстоятелството, че силно е нарушена структурата на плащанията на НЗОК.

„За болничната помощ се отделят 49.1% от парите на касата, а при ЕС се заделят 25-26% за това перо. При лекарствата разходите на публичния ресурс са 29%, а в ЕС – 13-18%. Така за болници и лекарства даваме 80% от парите на НЗОК“, обобщи членът на Надзорния съвет на НЗОК.

Проф. Григор Димитров не смята, че 50% от разходите за здравеопазване следва да са за сметка на населението. Той допълни, че в момента разходите в семейния бюджет за здраве са два пъти повече от разходите за храна. Друг проблем при плащането за здраве е, че държавата прави ниски вноски за осигурените от нея лица.

Средната вноска на бизнеса е 80 лв. на човек, а държавата внася за пенсионер – 22 лв., а за ученик – 19 лв., при това разходите на НЗОК са по-големи за пенсионери и деца. „Тази политика трябва да се преразгледа“, призова проф. Димитров.

По думите му държавата няма политика и по отношение на неосигурените лица. Болниците правят разходи за тези пациенти, а те са равноправни граждани на държавата. За експерта липсата на устойчивост в здравната ни система произтича още от  неконтролируемото появяване на болници и липсата на политика по отношение на медицинските кадри.

„83 000 бяха медицинските сестри, а сега са 23 000. С тези темпове ще ни трябват 100 г. да направим съотношението лекар-сестра“, коментира експертът на НЗОК. Важно за него е и да се продължи работата по електронизацията на здравната система у нас, която ще освети разходите и те ще се контролират от пациентите.

Депутатът от здравната комисия в парламента доц. д-р Лъчезар Иванов посочи, че НЗОК не формира политики, а законодателната дейност е извършена и парламентът е въвел у нас здравната карта, за да регламентира появата на нови лечебни заведения.

„43-то и 44-то Народно събрание взеха драконовски мерки по отношение на неосигурените лица. Така само 180 000 останаха с неплатени вноски“, допълни депутатът от ГЕРБ.

По думите му 5 млн. лв. има в министерство на труда и социалната политика за здравно неосигурени пациенти, но не всички болници си търсят оттам парите.

Другите мерки според доц. Иванов зависят от въвеждането на електронното здравеопазване.

„В края на този месец завършват тестовете за електронни търгове за лекарства, за да не се повторят проблемите като с винетките. За демонополизацията на НЗОК започнаха дебатите, създадоха се работни групи, които завършиха работа в края на миналия месец и чакаме доклад. Все още министерството на финансите не внася пълния размер на вноските за деца и възрастни хора“, призна народният представител.

Според него най-доброто е, че управляващите правят политика за здраве, а не политика от здравеопазването.

Моника Гаджанова