Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. ЕК прогнозира ръст от 3,3% за България

Парите

ЕК прогнозира ръст от 3,3% за България

Снимка:

БВП ще нарасне във всички държави-членки на ЕС

Икономическият растеж в България ще е  3,3% през тази година и 3,4% за 2019. Това показват от лятната икономическа прогноза на Европейската комисия. За сравнение през 2018 г. растежа у нас е 3,1 на сто.  Очаква се инфлацията да достигне 2,4 % през 2019 година и да се понижи до1,7 на сто следващата година.

Страната ни е сред държавите членки с най-голям икономически ръст, като сме седми по растеж в Европа. Растежът ще е значително по-голям в Централна и Източна Европа.

Очакваният растеж на БВП в еврозоната е 1,2% за 2019 година. За 2020 г. прогнозата е леко намалена до 1,4% заради очаквания по-умерен темп на растеж през останалата част от тази година. За сравнение пролетната прогноза на ЕК бе за ръст от 1,5 на сто.

Непроменени остават данните за ЕС. Очаква се икономически растеж от 1,4 на сто тази година и 1,6 на сто – следващата.

През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната бе по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили, посочват от ЕК. Растежът бе благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха да се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

„Все още се очаква всички икономики на ЕС да отбележат ръст през тази и следващата година, въпреки че стабилният растеж в Централна и Източна Европа контрастира със спада в Германия и Италия. Продължаващата слабост на производствения отрасъл, произтичаща от напреженията в търговията и несигурността в областта на политиката, подлага на изпитание устойчивостта на икономиките ни. По отношение на вътрешния пазар излизането на Обединеното кралство от ЕС без сделка продължава да бъде основен източник на риск“, посочи Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията за еврото и социалния диалог, отговарящ също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.

„Европейската икономика продължава да расте на фона на труден глобален контекст. Очаква се през 2019 г. и 2020 г. всички държави на ЕС да отбележат отново икономически ръст благодарение на силната подкрепа на търсенето на пазара на труда. Предвид многобройните рискове за перспективите трябва да увеличим усилията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на нашите икономики и на еврозоната като цяло“, посочи и комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда.

Със спадането на цените на петрола се очаква понижаване и на инфлацията

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0,1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Понастоящем се очаква инфлацията в еврозоната да бъде средно 1,3 % през 2019 г. и 2020 г. (пролетна прогноза: 1,4 % през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1,5 % през 2019 г. и 1,6 % през 2020 г. (пролетна прогноза: 1,6 % през 2019 г. и 1,7 % през 2020 г.).

Неблагоприятните фактори се засилиха

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола. Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.  

 

 

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив