ЕП одобри рекорден бюджет за България – какво означава това?

Ще разполагаме средно с по около 2,6 млрд. лв. на година

Европейският парламент даде 18 млрд. лв. за България за периода 2021-2027. Какво означава това? Говорим, всъщност, за най-високия бюджет от присъединяването ни към ЕС, защото ще разполагаме средно с по около 2,6 млрд. лв. на година, пише „Стандарт“.

С мнозинство от 460 гласа миналата седмица Европейският парламент (ЕП) подкрепи законодателния доклад, съавтори на който са евродепутатите Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) и Констанце Крел (ПЕС). За първи път български представител в Европейския парлемент е натоварен с функцията на преговарящ по правилата за кохезионните инвестиции в Европейския съюз (ЕС). Гласуваният доклад изменя предложението за регламент, направено от Европейската комисия (ЕК) и предвижда увеличение на кохезионния бюджет на страната ни до около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027 г. Средствата са по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд.

По този начин общото увеличението се равнява на 3.4 млрд. лв. - най-високият бюджет за регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост от присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).

В допълнение, България застава сред първите 3 държави с най-високо увеличение на кохезионния бюджет и то при средно намаление от 11% общо за ЕС.

След 10 месеца работа по доклада, решителното мнозинство на ЕП даде мандат на двамата докладчици - Андрей Новаков и Констанце Крел, координатор на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, евродепутат от Германия, да започнат преговори със Съвета, така че двете институции да се договорят поне по част от законодателството преди изборите за Европейски парламент тази година.

Първата среща триалог протече на 19 февруари в Брюксел, а двете институции се съгласиха да преговарят до средата на март, след което резултатите следва да бъдат одобрени в пленарна зала. 

Какви са основните предложения на законодателния доклад?

Най-важните изменения в проекта на регламент, внесени от двамата съавтори, включват увеличение на бюджета за кохезионна политика на ниво ЕС с €47.5 млрд. (над 12%) до €378 млрд. спрямо предложеното от ЕК. Увеличението за слабо развитите региони е от €198.6 млрд. до €222.4 млрд., което се отразява пряко в по-висок бюджет за пет от шестте региони в страната ни.

България остава една от държавите, подкрепяни от Кохезионния фонд, за който ЕП настоява за бюджет от над €46 млрд. (увеличение от 12.8% спрямо предложението на ЕК). Средствата за трансгранично сътрудничество ще нараснат от €8.4 млрд. до €11.3 млрд., което е в пряка полза на страната ни, която изпълнява множество проекти по трансгранично сътрудничество (ИНТЕРРЕГ) с Румъния, Гърция, Сърбия и Македония.

Позицията на ЕП настоява Европейският социален фонд да разполага с 17 млрд. евро повече от предложението на ЕК (до общо €105.7 млрд.). Предвидени са и €5.9 млрд. за Детската гаранция, която цели да осигури безплатен достъп на деца в неравностойно положение до здравеопазване, образование, подслон и храна.

Двамата докладчици предлагат европейското съфинансиране за слабо развитите региони да е 85%, за регионите в преход - 65%, а за по-силно развитите региони - 50%. Кохезионният фонд и ИНТЕРРЕГ трябва да предоставят 85% европейско съфинансиране. Тези изменения означават, че общините, бизнеса и другите бенефициенти в слаборазвитите ни региони ще се налага да финансират със собствени средства едва 15% от стойността на всеки проект, а не както предлага ЕК - 30%.

Кохезионната политика ще отделя специално внимание на борбата с демографската криза, с бедността и ще подкрепя хората с увреждания - политики с изключителна важност за страната ни. Мерките за справяне с демографската криза ще бъдат залагани в Споразуменията за партньорство между държавите и ЕК, както и в съдържанието на програмите по фондовете. По този начин стратегии и политики ще бъдат посрещнати с финансиране, за да имат ефект. Кохезионната политика ще поеме възстановяването от бъдещи финансови и икономически кризи, както и от излизането на Обединеното кралство от ЕС.

ЕП подкрепи и искането на двамата докладчици да можем да договаряме европейски средства и да сключваме договори по европейските фондове до 2030г. (N+3), една година повече от предложението на ЕК. Това означава, че ще имаме повече време да инвестираме разполагаемите средства и няма да загубим нито евро от европейската солидарност.

Какво означава увеличението за страната ни?

За периода 2014-2020г. България разполага с 14.6 млрд. лв. за инвестиции в регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост - т.е. до 2020 г. страната ни ще разполага с над 2 млрд. лв. европейски инвестиции на година.

Така например, за транспорт и транспортна инфраструктура предстои да инвестираме над 2.2 млрд. лв. европейски средства, докато 160 млн. лв. ще подкрепят регионалната пътна инфраструктура. Наред с това за регионално развитие и общински проекти ще разполагаме с 1.5 млрд. лв., а водният сектор ще се възползва от над 1.5 млрд. лв. европейски инвестиции.

Европейските фондове ще допринесат 278 млн. лв. за регионална образователна, здравна и социална инфраструктура, а над 668 млн. лв. ще подобрят достъпа до заетост и качеството на работните места. Други 293 млн. лева европейски средства ще бъдат използвани за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.

За подобряване качеството на атмосферния въздух ще инвестираме почти 100 млн. лв. европейски средства. За управление на риска от наводнения и свлачища ще инвестираме над 107 млн. лв. европейски средства, подкрепата за енергийна ефективност се изразява в над 91 млн. лв.

При бюджет от около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027г. България ще разполага със средно по около 2.6 млрд. лв. на година. Това ще са конкретни инвестиции в регионите, градовете и селата ни, които ще надграждат постигнатото с европейски средства до 2020 г.

Нуждите на регионите ни ще бъдат оценени наново преди 2021 г., но приоритетите ще са сходни на това, в което инвестираме сега.

Говорим за региони, градове, бизнеса и хората с техните семейства, инвестициите в които ще продължат добрите тенденции от изминалите няколко години.