ЕС предупреждава столиците да не превръщат енергийната криза във фискална

 

Комисията призовава за „координация и предпазливост“ при всякакви мерки за облекчаване на ценовия натиск върху енергията, посочват пред FT участници в разговорите между Брюксел и националните финансови министерства. Официалните лица се опасяват, че конфликтът може да предизвика трета икономическа криза за ЕС в рамките на шест години – след пандемията от Covid-19 и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., които доведоха до мащабни стимули и увеличиха държавния дълг.

Съотношението държавен дълг към БВП в ЕС се е повишило от 77,8% в края на 2019 г. до 82,1% през третото тримесечие на миналата година, показват последните налични данни.

„Целенасочените правителствени политики могат да смекчат удара, като намалят търсенето на енергия и компенсират домакинствата с по-ниски доходи“, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард миналия месец. Тя обаче предупреди, че „широкообхватни и безсрочни мерки“ могат да имат обратен ефект, като стимулират прекомерно търсенето и подхранят инфлацията. Лагард призова за „временни, целенасочени и добре премерени“ действия.

Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис е заявил пред финансовите министри, че трябва да се прилагат само „координирани“ краткосрочни извънредни мерки. Той предупреждава, че прекомерните разходи ще имат „сериозни фискални последици“, тъй като кризите около Covid-19 и Украйна, както и ръстът на разходите за отбрана от 2022 г. насам, са ограничили бюджетните възможности на правителствата.

„Нашият акцент е, че фискалното пространство е ограничено, затова всичко, което държавите предприемат, трябва да бъде временно и насочено“, посочи миналия месец Домбровскис.

Италианският финансов министър Джанкарло Джорджети заяви миналата седмица, че е „неизбежно“ Брюксел да прояви повече гъвкавост при прилагането на правилата, които ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП.

Това стана, след като Рим удължи „временния“ 20-процентен акциз върху горивата до 1 май, а националната статистика отчете дефицит от 3,1% от БВП за 2025 г.

„Ясно е, че ако ситуацията не се промени, европейските дискусии са неизбежни“, каза Джорджети.

Финансовите министри на Германия, Испания, Италия, Португалия и Австрия в петък призоваха Брюксел да въведе общоевропейски извънреден данък върху печалбите на енергийните компании, за да се облекчи „натоварването върху европейската икономика и гражданите“.

В писмо, публикувано от испанския министър на финансите Карлос Куерпо, се припомня ограничението върху приходите на електроенергийните компании, въведено през 2022 г. по време на газовата криза след руската инвазия в Украйна.

„С оглед на настоящите пазарни изкривявания и фискални ограничения Европейската комисия трябва бързо да разработи подобен инструмент на ниво ЕС“, посочват те.

Полша намали ДДС и акцизите върху горивата, което води до загуба на около 1,6 млрд. злоти (370 млн. евро) месечно приходи. Правителството планира да компенсира това с извънреден данък върху печалбите на енергийните компании, но подробности все още не са публикувани.

Правителствата, които обмислят субсидии и друга държавна помощ, са предупредени, че трябва да спазват правилата на ЕС за екологичен преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.

„Проблемът при подобна криза е, че понякога трябва да подкрепяме и субсидираме неща, които нормално не бихме си представили - но това трябва да е краткосрочно“, казва Йоргенсен. „Иначе хората ще замръзнат или производството ще спре.“