Евростат: За 2023 г. покупателната способност на българина е 64% спрямо средната за ЕС

През 2023 г. покупателната способност на дохода на човек от населението в България спрямо средната за Европейския съюз е приблизително 64%, а спрямо средната за еврозоната (ЕЗ) е 61%, показва експресна оценка на Евростат. Според данните процесът на реално сближаване на българската икономика спрямо тези два съюза се задълбочава. Същевременно и по двата показателя България се нарежда на последно място в ЕС, тоест въпреки позитивното развитие през 2023 г. изоставането все още е налице.

Според показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението според СПС (казано по друг начин покупателна способност на дохода) лидери в ЕС са Люксембург и Ирландия, като стойностите при тях са съответно 2,4 и 2,1 пъти по-високи от средните за съюза. В средата се нареждат Нидерландия, Дания, Австрия, Белгия, Швеция, Германия, Финландия, Малта и Франция (при последната разликата спрямо средната за ЕС е едва 1%). Интересното при Дания е, че покупателната способност на средния доход там е точно 2 пъти по-висок, отколкото в България. Малта се нарежда на първо място от групата на страните, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам. Франция продължава да се сближава със средните стойности за ЕС поради бавното си развитие, твърде разточителната социална система и проблемите с имиграцията.

Еврозоната като цяло също все още е преди ЕС по покупателна способност на човек от населението – съответно 104%, но разликата се понижава. Извън ЕЗ все още са Дания, Швеция, Чешката република, Полша, Румъния, Унгария и България, като с изключение на последната останалите не са обявили намеренията си за конкретна дата за присъединяване към паричния съюз, или доколкото това се прави, тя последователно се отлага.

Евростат публикува и данните за ценовите равнища в отделните икономики от ЕС през 2023 г. Според тях най-високи са потребителските цени в Люксембург, следвани плътно от Дания, като цените там са над 1,3 пъти по-високи от средните в ЕС. Освен тях с по-високи средни цени са Финландия, Ирландия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Германия, Белгия и Франция, както и еврозоната като цяло.

С по-ниско от средното ценово равнище са останалите 17 икономики, като (за съжаление) България тук не е на последно място. Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58% от средното за ЕС), следвана от България (60,6%) и Полша (66,2%). Сред страните от Централна и Източна Европа най-близо до средното за ЕС ценово равнище се регистрира в Естония, Словения и Чешката република.

Тясно свързани с разглежданите по-горе показатели са заплатите в отделните икономики. Евростат не публикува официални данни за работните заплати, но в рамките на данните за разходите за 1 час труд (брутни надници плюс осигурителни вноски за сметка на работодателите) са налични такива за почасовото заплащане на труда. Средната почасова заплата в ЕС през 2023 г. е 24 евро, а в ЕЗ е 26,5 евро. Най-ниското средно заплащане за 1 час труд през 2023 г. е регистрирано в България (8,1 евро), следвана от Румъния (10,4 евро), Латвия (10,7 евро) и Унгария (11 евро), като с по-ниско от средното за ЕС заплащане са 17 икономики. Най-високо е почасовото заплащане в Люксембург (47,2 евро), Дания (42 евро) и Белгия (36,2 евро), а по-високо от средното за ЕС е в 10 икономики.

По този начин номиналната почасова заплата в България е едва 1/3 от тази в ЕС и малко над 30% от тази в ЕЗ. Тоест в номинално изражение изоставането на България спрямо ЕС все още остава значително. Докато общо за икономиката без публичната администрация, отбраната и задължителното обществено осигуряване почасовата заплата в ЕС е около 3 пъти по-висока от тази в България, съотношенията са 3,3 пъти в промишлеността и строителството и 2,8 пъти в бизнес услугите.

В средносрочен период обаче България се нарежда сред шампионите по растеж на почасовите заплати. През периода 2019-2023 г. двуцифрен средногодишен растеж е реализиран единствено в Литва (11,9%) и България (11,1%). Темп, превишаващ 7% на година, е регистриран също така в Румъния, Унгария, Полша, Латвия, Словакия, Чешката република и Естония. Растеж под 3% годишно през целия период е налице при Швеция, Италия, Дания, Финландия и Испания, а при най-големите икономики от ЕС – Германия и Франция, той е съответно 3,2% и 3,1%.