Финансовото министерство обяви мерките срещу „безпрецедентната криза“

Министерството на финансите обяви какви мерки ще предложи да залегнат при актуализацията на бюджета. Според тях кризата е безпрецедентна, но породена от войната в Украйна, което е довело и до високите цени.

Ето и какво предлагат от екипа на Асен Василев:

Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.

В областта на данъчната политика:

- освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ - мярката има за цел да подпомогне бизнеса и гражданите, потребители на електрическа енергия, втечнения нефтен газ и природен газ във връзка с неочаквания значителен скок на цените на енергийните продукти, породен  от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб.

- въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9 % за доставки на централно отопление - мярката е свързана с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките.

- въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9 % за доставки на природен газ – мярката цели смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, като същевременно се избягва прекъсването на доставките.

- въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб от 01.07.2022 г.  Въвеждането на нулева ставка на ДДС за доставката на хляб е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките.

- намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10 на сто на ОЛП+8 на сто - мярката има за цел актуализиране на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, като същият да бъде съобразен с новите икономически условия в страната. С предложената мярка се цели да бъдат подпомогнати и насърчени да заплатят съответните задължения лицата, които заплащат законна лихва по просрочени парични задължения.

- увеличаване размера на данъчните облекчения за деца (от 4 500 лв. на 6 000 лв. годишно) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване (тримесечно) за 2022 г. на двете данъчни облекчения - с предложената мярка държавата ще осигури навременен финансов стимул в хода на годината, свързан с увеличаване на реалния разполагаем доход на семействата с непълнолетни деца, както и на семействата, отглеждащи деца с увреждания.

- увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари - въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.

Основни мерки в разходите и бюджетните взаимоотношения (трансфери) по държавния бюджет:

- осъвременяване на пенсиите от юли 2022 г. и прилагане на нов механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври 2022 година - предложен цялостен пакет от мерки, насочени към подобряване адекватността на пенсиите, изплащани от ДОО и от Учителския пенсионен фонд. Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. Изплащаните към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „COVID-19 добавки“ от 60 лв.) и индивидуални компенсаторни суми се включват в размера на получаваната лична пенсия за трудова дейност след прилагане на осъвременяването с 10 на сто. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв., а максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1 500 лв. на 2 000 лв. от юли 2022 г., а от началото на октомври 2022 г. допълнително на 3 400 лева. Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто) от 1 юли 2022 година. Очаква се средната пенсия на един пенсионер през юли 2022 г. (вкл. УПФ) да достигне 666 лв., което е ръст от 23,2% спрямо юни 2022 г. (без допълнителните суми) или с 9,4 % с включване на допълнителните суми.

- компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан) - предвижда разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0.25 лв./литър за посочените горива.

- предложени са промени за финансово обезпечаване на увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини.

- за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните.

- промяна в размера на вноската на Република България в бюджета на ЕС за 2022 г.

Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината. Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.

Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна, предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите. Отчитайки тези ефекти, с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с 1 645,2 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.

С проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия, би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лева. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лева.