Финансовото министерство публикува готвените промени в данъчните закони

Нова мярка и увеличени размери на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). На брифинг в Министерството на финансите днес заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи промените в целия данъчен пакет, който включва 7 закона. Общият ефект за бюджета от новите мерки се изчислява на 1,4 млрд. евро.

Предлага се данъчните облекчения за семейства с едно дете да се увеличат от 6000 лв. на 5000 евро. Предвижда се за две деца те да станат 8000 евро, вместо сегашните 12 000 лв., а за три деца и повече деца – нарастването да е от 18 000 лева на 11 000 евро.

Най-голямо нарастване на скалата за данъчни облекчения ще има при семействата с деца с увреждания – 10 000 евро на годишна основа вместо сегашните 12 000 лв. Увеличението тук е най-голямо – с 3864 евро, посочи Людмила Петкова.

За първи път в българското законодателство се въвежда мярка, свързана с данъчно облекчение в детското развитие. Тя се отнася за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на деца, обясни заместник-министърът. Такива могат да са такси за обучение на децата в образователни курсове, спортни занятия, танци и пр. Според заместник-министъра се предвижда тези разходи да се приспадат от годишната данъчна основа на работещите родители, като за едно дете са предвидени 2000 евро, при 2 деца – 4000 евро и съответно при 3 и повече деца – 6000 евро. За да се възползват от тези облекчения, родителите трябва да имат оправдателен документ – фактура, касова бележка и пр. Тези документите няма да се прилагат към годишната декларация, но те трябва да са налични в случай на проверка от Националната агенция за приходите (НАП). По думите ѝ идеята е да не се затрудняват нито правоимащите лица, нито НАП, а, ако е необходимо, разходите да бъдат доказани. Така биха се постигнали два ефекта - подпомагане на работещите родители и изсветляване на част от сивата икономика.

Повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 евро на 75 000 евро, се предлага като промяна в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Мярката има за цел намаляване на административната и финансовата тежест за микро, малките и стартиращите предприятия. Така ще се създаде по-благоприятна среда за развитие на предприемачеството, особено за предприятията, които са с относително малък оборот, обясни Людмила Петкова. Доброволната регистрация по ДДС оставя за всяко предприятие, което иска да бъде регистрирано по ДДС, уточни тя.

Втората съществена мярка в ЗДДС е задължението за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. Тя е насочена към предотвратяване на възможностите за укриване на ДДС. Петкова даде пример с фирми, които строят големи сгради и обекти, продават отделните имоти в тях в един ден, достигат облагаемите обороти по ДДС, но когато се регистрират, вече няма продажби и съответно не се начислява ДДС.

Следващата мярка по ДДС е въвеждане на задължително електронно фактуриране за местните доставки. За трансграничните доставки  европейската директива за електронно фактуриране следва да бъде въведена от 1 януари 2030 г. Голяма част от държавите членки са въвели електронно фактуриране за местните доставки, като от една страна се намалява административната тежест и разходите за бизнеса, от друга страна –предотвратяват възможностите за укриване на ДДС и за ДДС измами.

По отношение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се предлага материални и нематериални активи на стойност до 1000 евро да не се амортизират, а да се отчитат директно като разход от предприятието. В момента този праг е 700 лв. и той не е променян от много години, обясни заместник-министър Петкова.

Втората съществена мярка в ЗКПО е свързана с повишаване на данъчната неутралност при пренасяне на загуби. В момента, съгласно действащите разпоредби, предприятията могат да пренасят данъчни загуби за следващите пет години до размера на реализирания положителен финансов резултат. Предложението, съобразено с практиката в други държави членки на ЕС, е загубата да се приспада за следващите 10 г., но да се приспада до 70% от положителния финансов резултат за съответната година.

Промените в ЗКПО предвиждат да се въведе ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна и сървърна техника. Предлага се двоен размер на амортизацията за съответната година, но не повече от 100%, разясни Петкова.

Увеличава се годишната квота за ваучери за храна на електронен носител от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро. Ваучерите, които могат да бъдат представени месечно на едно лице сега са 102 евро, предложението е те да се увеличат на 200 евро. На база на европейската практика в това отношение се предвижда и облагане на ваучера със 7% окончателен данък при източника, което означава лицето да може да получи максимално 186 евро месечен ваучер. Освобождаването от осигурителни вноски се запазва.

Промените в ЗКПО предвиждат с данък да се облагат свръхпечалбите за 2027 г. на банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци, извършващи стопанска дейност с не по-малко от 5 обекта за търговия с храни, телекомуникационните компании, обменните бюра и дружествата за бързи кредити, съобщи заместник-министърът на финансите. Според проучвания те формират около 60% от свръхпечалбата, която е реализирана във всички икономически сектори.

За тези сектори като референтен период ще се приеме средната печалба за периода 2020 - 2025 г., като тя се увеличава с 20%. Разликата между данъчната печалба за 2027 г.  и тази т. нар. референтна стойност ще се облага с 33%. Петкова уточни, че няма да има осредняване за предприятията, а всяко ще изчислява каква е референтната стойност спрямо неговата история. С този допълнителен приход ще се осигурят средства в бюджета, за да могат да се финансират преференциите за деца и деца с увреждания, както и за  новата преференция за детско развитие.

С промени в Закона за акцизите и данъчните складове се предлага въвеждането на акциз върху автомобили с мощност на двигателя над 250 киловата. Мярката няма да се прилага за специализирани автомобили, линейки, противопожарни автомобили, автомобили със специален режим на движение. Акцизът ще се дължи при първа регистрация или при внос на автомобила на територията на страната. Ставките са различни за нови и за стари автомобили. За нови автомобили се предвижда 10 хиляди евро плюс 10 евро за всеки киловат над 250 Kw, и съответно за употребяваните автомобили – 5000 евро плюс 8 евро за всеки киловат над 250 Kw.

Много и съществени са промените, свързани със Закона за хазарта. Първата мярка е по отношение на алтернативния данък за игралните автомати, игралните маси и друго игрално оборудване в наземните зали и казина. В момента алтернативният данък се заплаща на тримесечие. За игрален автомат в момента е 800 лв., предлага се да стане 600 евро. За игралните маси от 22 000 лева се увеличава на 13 000 евро и за друго игрално оборудване от 5000 лева на 3000 евро, изброи част от промените заместник-министърът.

От 1 януари 2028 г. се предвижда за наземните игрални зали и казина държавна такса върху разликата между получените залози и изплатените печалби, но с ежемесечен минимум за всеки игрален автомат, игрална маса и друго игрално оборудване.

За засилване на контрола върху хазартната дейности, игралните системи на хазартните оператори, наземните игрални зали и казина ще трябва изградят и поддържат дистанционна електронна връзка с информационните системи на НАП. Чрез нея ще се осигури автоматизирано предаване в реално време или в определени интервали от време на информация за функционирането на игралните системи, включително данни за регистрирани игрални устройства и извършени залози, изплатени печалби, реализирани приходи и пр., обясни Людмила Петкова.

Предлага се двойно да бъдат увеличени вноските за социално отговорно поведение - от 60 000 лв. на 60 000 евро за онлайн залагания, съответно за игрите в игрално казино от 20 000 лв. на 20 000 евро и за всички останали хазартни игри от 10 000 лева на 10 000 евро. Постъпленията от вноските  се оценяват на 15 млн. евро и същите ще бъдат предоставени  в еднакъв размер от по 5 млн. евро на три министерства - Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, за проекти за превенция и борба с хазартната зависимост.

Основната промяната в Закона за местните данъци и такси е свързана с актуализиране на данъчните оценки, върху които се определя данък върху недвижимите имоти и другите данъци. Актуализираната оценка няма да се използва по отношение определянето на такса битови отпадъци, уточни заместник-министърът. Предвижда се поетапно увеличаване на данъка за 2027 г. с 30%, за 2028 г. – с 35% и 2029 г. - с 35%. Идеята е в следващите три години да се постигне 100% увеличаване на данъчната оценка.

По отношение на такса битови отпадъци се запазва действащата данъчна оценка и то само в случаите, когато данъчната оценка се ползва като база за определяне на такса битови отпадъци. Общините вече започнаха да въвеждат принципа „замърсителят плаща“ и таксата за битови отпадъци се определя върху количеството отпадъци, а не върху данъчната оценка.

С промените в Закона за счетоводството се въвежда Европейската директива за устойчивостта, като се увеличава прагът за докладването ѝ. В момента предприятия, които са с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и 500 души персонал, са задължени да изготвят отчет за устойчивостта. В този критерий сега попадат около 650 големи предприятия. С вдигането на прага на 450 млн. евро приходи и 1000 души персонал се очаква около 20 предприятия да изготвят доклад за устойчивостта. Тази мярка значително намалява административната тежест за бизнеса, коментира Людмила Петкова.

Във всички данъчни закони, Закона за счетоводството и Закона за хазарта се актуализира размерът на глобите и имуществените санкции, за да се запази техния възпиращ ефект. Глобите и санкциите в голямата си част не са актуализирани от 2006 г., когато са приети действащите закони.