Фокусите, с които Асен Василев крие трагедията на своя бюджет

Стефан Антонов, „Гласове“

Няма никакво място за съмнение, че с проекта си за Бюджет 2024, финансовият министър Асен Василев опитва да си купи аполитичност и безразличие, базирани върху централизирано повишаване на доходите. Това е само първа стъпка към мащабен инженеринг за подмяна на разбиранията що е то бюджет и как трябва да изглежда той, дефицитите вече са норма, задлъжняването естествен съпътстващ процес.

Казаното на бюджетната пресконференция миналия петък беше кражба от времето на присъстващите журналисти – малцината, които приеха абсурдните правила на министерството за акредитация, и в крайна сметка всичко (презентация плюс сесия въпроси-отговори) приключи само за 18 минути.

Останалите от професионална съвест си причинихме да изгледаме прякото излъчване или записа научихме, че за финансовия министър бюджетен дефицит под 3% от БВП всъщност не е никакъв дефицит:

„Като цяло бюджетът е балансиран в рамките на Маастрихтските критерии. Това ще ни позволи да изпълним всички критерии, свързани с членството на България в еврозоната. От 8 на 12 милиарда лева, 50% повече инвестиции, което обезпечава в абсолютно всички дейности, свързани с пътно и железопътно строителство, други инвестиции, свързани със закупуване на влакове и развитие на способностите на българската държава“.

Тази нелепица се подмина от някои грантови медии, позволявайки на Василев да отрече безкритично факта, че всеки дефицит е знак за проблем, а границата от три процента е знак за много голям проблем и ако ние сме на 2.9% съвсем не трябва да се успокояваме.

Изброявайки отделни политики и инвестиционни проекти в презентацията си, министърът поднесе трохи, равняващи се на стотици милиони левове в бюджет, прогнозиран да стигне приходи от 77 милиарда лева и разходи от 83 милиарда. Министърът изрече всичко с тон, който показва нулево притеснение относно факта, че трета поредна година държавата е на път да приключи с максимално допустимия дефицит и то само, ако се реализират последните му прищевки за събиране на нови постъпления. Иначе ще бъде доста по-лошо.

Глътка въздух правителството черпи от развитието на Брутният вътрешен продукт през тази година и очакванията да стигне 191 млрд. лв. Това са седем милиарда повече от пролетната прогноза и с над 15 спрямо по-старите допускания и с реален растеж от 1.8%, заради високата инфлация, приходите, макар и недостатъчни, все пак са повече. Задлъжнялостта на държавата също не расте драстично и макар догодина да се планира държавният дълг да стигне 48.9 милиарда лева, това ще е под 25% спрямо БВП или един от най-добрите резултати в Европа (завещан още от тройната коалиция, когато финансов министър беше Пламен Орешарски).

В номинално изражение, за догодина се планира тегленето на нови заеми до 12.7 млрд. лв., колкото прогнозира още миналия август служебният финансов министър Росица Велкова.

С реален растеж от 3.2% БВП, догодина икономиката трябва да стигне 205 млрд. лв., като отново инфлацията ще бъде по-силно влияещият фактор за номиналното разрастване на икономиката.

Защо да се съмняваме в прогнозите на правителството

Към 30 септември тази година капиталовите разходи (държавните инвестиции) са 3.6 млрд. лв. В средносрочната бюджетна прогноза Министерство на финансите твърди, че към 31 декември те ще стигнат 7.7 милиарда и с това почти ще изпълнят заложената за тази година цел от 8.1 милиарда. Казано по-пряко - МФ твърди, че няма да ползва инвестициите като буфер срещу неизпълнение на приходната част в бюджета.

Този непряко изказан ангажимент обаче налага няколко условия. За да стигнат държавните инвестиции посочените 7.7 млрд. лв., и да няма свръхдефицит, това означава, че в трите месеца до края на годината държавата има лимит да похарчи точно 4.1 млрд. лв. над очакваните за събиране приходи и то само за инвестиции. Това са два процента спрямо очаквания брутен вътрешен продукт допълнителен дефицит за последното тримесечие, при положение, че пак към края на септември, дефицитът вече беше 0.5% спрямо БВП. Или общо трябва да стигне 2.55 спрямо БВП на 31 декември, ако нещо значимо не се случи междувременно.

В противен случай дефицитът ще надхвърли целта от 2.5% спрямо БВП, а в прогнозата на самото правителство се признава, че приходите също няма да се изпълнят по план. Така, като се прихванат реалните спестявания с признатия недостиг на средства (за това ще стане дума по-долу), излиза, че дефицитът ще бъде на ръба на прага от 3% спрямо БВП, при полагането на неимоверни усилия и подреждането по късметлийски начин на куп обстоятелства, над които държавата няма възможности да влияе. В противен случай ще нарушим още един критерий за влизане в еврозоната (освен инфлационния).

И още хитрости

Много въпросителни витаят около самата композиция на държавните инвестиции до края на годината. Досега разсъждавахме само с официални данни и прогнози, но на тях им липсва контекста, че в последните шест години инвестиционните разходи винаги са били на ниво между пет и шест милиарда лева. Изключения са 2019 и 2021 година. В първата инвестициите стигат осем милиарда, но тогава стимулирахме американската икономика, предплащайки изтребителите F-16, които продължават да са мираж. Без тях и 2019 г. би приключила като останалите години. През 2021 г., когато служебен финансов министър за четирите най-активни месеци на годината беше отново Асен Василев, капиталовите разходи паднаха под четири милиарда лева. Логично това поражда въпрос как аджеба тази година може държавата да се изхвърли и да увеличи инвестициите си с повече от една трета спрямо средния им размер за петилетка назад.

Парадоксът се усилва и от твърдението на коалиционния партньор ГЕРБ, че няма пари за магистрали и други инвестиции, от официалното замразяване на ЖП проекти от транспортното министерство, както и от оплакванията на частния сектор, че проекти от 2021 година стоят неподписани.

Тук на помощ идват вече експлоатирана хитрина, за която обаче публиката не се сеща да внимава. Вместо парите да се похарчат за реални плащания към изпълнители на обществени поръчки, те може да се внесат по доверителни сметки на онези институции, които по принцип би трябвало да ги похарчат, но не са го направили, с уговорка, че ще се инвестират, когато може в конкретни проекти.

Към този трик посягат предимно правителства в предизборни години като по този начин си мислят, че може да осигурят средства за неща, които са им важни, дори ако отпаднат от властта. Ако обаче номерът се приложи от правителството на сглобката, това ще е заблуда за обществеността, че едни пари са били похарчени за създаване на потенциал в българската икономика, докато всъщност отлежават по банкови сметки, защото управляващите, или не могат да пишат проекти, или се карат как да делят от тях.

Разбира се, възможно е и тривиално обяснение – ако приходите не се изпълнят, инвестиционният буфер в началото на ноември е в размер на четири милиарда, които може да не вкарат в доверителни сметки и въобще няма да се сметнат за похарчени. В този случай ще видим класическо компенсиране на неизпълнение в приходите с икономия от инвестициите, но операцията като лоша новина ще се отложи с няколко месеца. Ще се окаже, че правителството си е купило още няколко месеца управление без неуспехите му да се приемат за безспорни от всички.

Несигурност и при приходите

Официалната прогноза на правителството твърди, че за тази година ще събере с 2.3 милиарда лева по-малко приходи спрямо очакваното. Това обаче противоречи на простата аритметика, която показва, че още към 30 септември изоставането от приходната задача се очертава да надхвърли три милиарда лева само от несъбиране на ДДС и данък „Печалба“ с по 1.5 млрд. лв. от всеки източник. Според финансовото министерство това изоставане ще се навакса до края на годината и корпоративният данък ще се събере почти напълно, а от ДДС неизпълнението ще се свие от 1.5 на само 1 млрд. лв.

Спокойствието на Асен Василев може да се обясни с очаквания „Лукойл“ да внесе повече от половин милиард лева корпоративен данък в последния момент, както и близо милиард лева да постъпят от облагане на газа, който през България стига до Северна Македония, Сърбия и Унгария.

За парите от газа той признава на пресконференцията си, като в отговор на “Блумбърг“ посочва, че приходите са начислени и трябва да постъпят между 15 и 25 ноември.

За първи път, в графа „Други данъци“ на подсекция „Други данъци“, където се вписват най-незначителните постъпления от налози, които имат най-малък обхват, толкова малък, че дори не се споменават поименно, за тази година спрямо миналата се очаква да постъпят цели 1.7 милиарда лева повече, а догодина пак от тези данъци, които не се посочват по име, правителството чака да събере 2.4 милиарда лева.

Изниква и въпросът – ако тези други данъци, са парите от „Лукойл“ и „газа“, тогава наваксването в данък печалба и ДДС на нещо извънредно ли ще се дължи, или едни и същи пари се разписват на две места. Много беше важно проектобюджетът да се представи след края на последния работен ден пред колеги, които тепърва го виждат и по този начин не се стигна и до един единствен въпрос, касаещ реалистичността на приходните цели. Това обаче не отменя логическата зависимост, че очакванията за тези постъпления се окажат несъстоятелни през тази година, то и прогнозата за събиране догодина, също ще е фантасмагория. Последното важи най-вече за ДДС, където отново се очаква значителен ръст, въпреки че инфлацията вече върви надолу и самият Василев обяви, че е съвсем като за еврозоната.

А какво за новия бюджет?

Рекордно изхвърляне от 10.5 милиарда лева ще трябва да направи държавата и да преведе тези пари на Държавното обществено осигуряване, за да запълни дефицита в пенсионната система. След това планира да похарчи 12 милиарда за инвестиции. Възможно ли е това. Реално, 1.2 милиарда от инвестициите, ще са за въоръжение и ще се платят да стимулират чужди икономики. Друг един милиард ще в специален фонд за общински проекти, което също прави несигурно харченето на средствата. Без тези две пера инвестициите вече се оценяват само на 10 милиарда лева, като не изключено капиталовите разходи до достигнат поне осем милиарда, ако наблюдаваме ефект на махалото и в всичко потискано в последните две години все пак намери реализация догодина. Цели 12 милиарда обаче едва ли ще се похарчат за капиталови разходи и по всяка вероятност, отново наблюдаваме буфер за икономии, представян ни като инвестиционна програма.

На полето на текущите разходи – нищо ново. Вдигане на заплати, реформиране на читалищата като най-голям враг на фискалната стабилност. Отново дефицит на ръба.

Но нека изчакаме само още между 50 и 80 дни. Зависи дали ще гледаме прогнозата за цялостното бюджетно изпълнение на 1 януари, или данните за него на 31 януари, може да се окаже, че Василев се проваля с четвъртия си пореден бюджет и това ще е показателно как да гледаме на петия му – този за 2024 г.