Германия изостава в технологичната надпревара: Само 20% от индустриалните изследвания са във високите технологии

Германия изостава значително от водещите индустриални държави по дела на високотехнологичните отрасли в разходите за научноизследователска и развойна дейност. Едва 20% от средствата за промишлени изследвания в страната са насочени към високите технологии, докато в САЩ този дял достига 68%. Това показва ново проучване на мюнхенския икономически институт „Ифо“, чиито заключения са изпратени до БТА.

Изследването обхваща 18 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и анализира връзката между структурата на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и икономическия растеж.

Според данните Германия е сред страните с най-нисък дял на високотехнологичните изследвания в промишлеността.

Към тези отрасли спадат фармацевтичната индустрия, производството на полупроводници и чипове, както и авиокосмическата промишленост.

За сравнение, в САЩ 68% от промишлените разходи за научни изследвания са насочени към високотехнологични дейности, докато във Франция делът достига 46%.

„Германия съсредоточава научните си изследвания върху традиционни промишлени отрасли. За разлика от нея, страните с по-висок дял на високотехнологичните изследвания обикновено отчитат по-силен икономически растеж, дори когато се вземат предвид различията в общия размер на разходите за научни изследвания“, заяви Оливер Фалк, директор на Центъра за икономика на иновациите и цифровата трансформация към института „Ифо“.

Разликата между Германия и водещите високотехнологични икономики се задълбочава от десетилетия.

През 1995 г. делът на високотехнологичните отрасли в германските разходи за промишлени научни изследвания е бил 32%. До 2023 г. той намалява до около 20%.

За същия период САЩ се движат в противоположната посока. Делът на високотехнологичните изследвания там се увеличава от 57% през 1995 г. до 68% през 2023 г.

Вместо това германската промишленост продължава да насочва преобладаващата част от научноизследователските си разходи към традиционно силните си индустриални сектори.

Около три четвърти от средствата за научноизследователска и развойна дейност в страната са предназначени за така наречените среднотехнологични отрасли, сред които автомобилостроенето, машиностроенето и химическата промишленост.

По този показател Германия остава сред водещите индустриални държави.

Изследователите обаче установяват, че по-големият дял на високотехнологичните изследвания е свързан с по-силен икономически растеж в средносрочен план.

Според анализа, ако делът на високотехнологичните отрасли в разходите за научноизследователска и развойна дейност на дадена страна е с 10 процентни пункта по-висок през определена година, през следващите пет години реалният икономически растеж на човек от населението е средно с малко под 0,5 процентни пункта годишно по-висок.

Това означава, че не само общият размер на средствата за научни изследвания има значение, но и секторите, към които те са насочени.

Авторите на проучването представят и конкретен сценарий за Германия.

Ако през 2023 г. делът на високотехнологичните отрасли в германските разходи за научноизследователска и развойна дейност беше достигнал средното международно равнище от 38% вместо отчетените 20%, годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението би бил с около 0,9 процентни пункта по-висок в средносрочен план.

Според изследователите този резултат показва колко важно е разпределението на инвестициите между отделните технологични направления.

Те предупреждават, че поставянето на цели, основани единствено на общия обем на разходите за научноизследователска и развойна дейност, не е достатъчно за постигане на по-висок икономически растеж.

„От значение е не само размерът на разходите, но и дали те се насочват към технологии, свързани с по-висок растеж. Същевременно политиците трябва да създадат рамкови условия, които да направят по-привлекателни за компаниите рисковите иновационни проекти, които могат да доведат до съществени промени“, заяви изследователят от института „Ифо“ Ючън Го.

По думите му сред необходимите мерки са данъчна система, която насърчава иновациите, и по-добър достъп до рисков капитал.

Заключението на проучването е, че за ускоряване на икономическия растеж Германия трябва да обърне внимание не само на размера на инвестициите в научни изследвания, но и на технологичните области, в които те се реализират.