Икономистът Михаил Кръстев: Разходите в Бюджет 2024 са големи, а приходната част не може да ги навакса

Бюджетната рамка за 2024 г. е продължение на визията на министър Асен Василев от 2023 г. От една страна това е положително, защото

България има нужда от дългосрочна финансова визия за развитие на публичните финанси. От друга - е притеснително, защото във визията му са заложени високи дефицити – на ръба на позволените, на ръба не само на Маастрихтските критерии, но и на Закона за публичните финанси - 3%. Това заяви пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев.

„Виждаме, че големите европейски икономики преживяват сътресения, включително Германия. Най-голямата европейска икономика е в зоната на рецесията. Това означава, че да се надяваме на ръст от над 3% на БВП на България е оптимистично. На фона на изчисленията, които и досега са правили от Министерство на финансите и тяхната точност, бихме могли да бъдем скептични”, добави Кръстев.

Според него се залага на нездравословен оптимизъм по отношение на приходната част на бюджета. Приходите от косвени данъци, най-вече от ДДС през 2024 г. така, както е представен проекта, са в размер на над 18 млрд. лева, тоест още повече от неизпълнението през тази година и можем да очакваме, че през следващата едва ли би било много лесно да бъдат постигнати такива стойности.

Кръстев е на мнение, че събираемостта на приходите в България е висока спрямо други европейски държави и това се дължи на опростената данъчна система. Той посочи, че това, което наблюдаваме през последните години е опит за усложняване на данъчната система с въвеждането на различни диференцирани ставки за ДДС, както и с повишаване на данъчната тежест.

„Ние проблем със събираемостта нямаме. Ние нямаме проблеми с приходната част на бюджета, а с нейната прогноза, така както се прави от екипа на министър Василев. Имаме проблем с разходната част, защото тя е много трудно да бъде ограничена на този етап“, поясни икономистът.

Той даде пример с бюджета на НОИ, който расте всяка година по швейцарското правило. „Тази година ще надхвърли 20 млрд. лева, при положение че осигурителните вноските, които се събират са едва около 50% от тази сума. 10 млрд. лева се дотират от държавния бюджет като тази сума беше по-малка през 2023 г. и още по-малка през 2022 г. и тя расте стъпаловидно”, обясни той и уточни, че докато не се направят промени в кодекса тази сума не може да не расте.

„Разходната част на бюджета беше вкарана в нормативни актове и беше закотвена в тях и съответно политическата цена тя да се намали е много голяма. Приходната част се опитва да навакса, но обективната реалност е, че няма как да се наваксат толкова големи разходи, колкото се залагат в бюджета на Василев”, смята икономистът.

Заложените капиталови инвестиции са в размер на 12 млрд. лева. Кръстев отбеляза, че капиталовите програми през последните години винаги са рекордни и никога не се изпълняват.

„Капиталовите програми се превърнаха в касичка на финансовите министри. Те ги обявяват много шумно, но трябва да знаем, че голяма част от тези капиталови програми всъщност са по различните европейски програми или ПВУ. Капиталовите разходи, тоест държавните инвестиции са разходът с най-висока добавена стойност. За разлика от социалните плащания, капиталовите разходи имат възвръщаемост в годините напред“, подчерта икономистът и добави, че капиталовата програма, така както е обявена е нещо позитивно, но въпросът е как ще бъде реализирана.

„България под управлението на правителствата от последния кабинет на Борисов до настоящия прескочи етапи в развитието си. България от малка, догонваща, развиваща се икономика, генерираща голям ръст, опитваща се да достигне до нивото на западноевропейските икономики с консервативен бюджет, изведнъж прескочи този етап, в който реализира целта си и се превърна в една социална държава, която харчи повече отколкото събира, генерира дефицити, повишава дълга си и се опитва да реализира изцяло социални политики без да мисли за развитието си и за догонващия си растеж, който всъщност трябва да реализира“, смята още Кръстев.