Икономисти: Планът за възстановяване и устойчивост е куфар с двойно дъно

През 2022 г. ще разчитаме на външен дълг и кредити, смята Михаил Кръстев

Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина. Това решиха представителите на група "Финанси" от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".

"В областта на финансите няма нищо фатално, но не е препоръчителен вариант. Министерството на финансите има готов проектобюджет. Той трябва да бъде представен и обсъден не само на ниво преговорни екипи, но и на обществено ниво. Нищо фатално няма да се случи от това, че първият месец от 2022 г. ще бъде от заложените параметри за 2021 г. Фаталните неща са други в този бюджет, със сигурност има много притеснителни неща в него", посочи икономистът Михаил Кръстев от Съвета за икономически и публични политики в студиото на "България сутрин".

BGonAir

Според него притеснително е, че през последните 2 години в областта на публичните финанси в България са се заложили "благородни харчове", които от временни се превръщат в перманентни.

"В крайна сметка приходната част на бюджета може да се справи много трудно с покриването им. Говорим за увеличаване на социалните плащания в областта на пенсиите, на заплатите в бюджетния сектор, на минималната работна заплата", изтъкна икономистът.

"Увеличението е нещо, което се наблюдава повсеместно в Европа, дори в САЩ. Стимулите в началото на кризата не са достатъчни и това води до навлизането в спирала на много нисък растеж", каза доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН пред Bulgaria ON AIR.

По думите на експерта липсата на автоматизъм при мерките води до това, че те не работят и хората не знаят какво да очакват. А обстановката на несигурност, която се създава, в никакъв случай не може да доведе до стабилизиране на българската икономика, уточни той.

"Лошото на държавните пари е, че те свършват. При положение, че има заявка, че няма да се пипат данъците, че осигурителната тежест ще остане без промяна, но ще има ръст на разходите, трябва да се вземат кредити. Предварителната оценка е от порядъка на 4 млрд.", подчерта доц. Сарийски. Кръстев припомни, че през 2021 г. служебното правителство предпочете да емитира облигации на вътрешния пазар, а не на външния.

"Най-вероятно през 2022 г. ще се разчита на външен дълг. Ние започваме с около 2,3 млрд. лв. под формата на падеж - стар дълг, който имаме към 2022 г. Трябва да се помисли как да бъдат ограничени харченията. Мярката 60/40 освен, че не е автоматизирана, имаше и огромен проблем с това кои са бенефициентите ѝ. А те бяха държавните предприятия", коментира икономистът.

"Планът за възстановяване и устойчивост е куфар с двойно дъно. Парите, които ще бъдат по него, са свързани със страшно много ангажименти. Фатални са ангажиментите, които трябва да изпълним", смята доц. Сарийски.

На първо място трябва да си озеленим икономиката, което означава по-скъпа енергия, така че голямата част от базовите производства ще спрат, уточни експертът.