Имотната криза: Най-горещият въпрос в ЕС, за който политиците не говорят

От тлеещ локален пожар, през последните месеци проблемът с пазара на жилища в Европа се разрази като огнена стихия и обхвана всички части на континента, превръщайки се в едно от най-големите политически разочарования, отбелязва в анализ Politico. Според изданието от Лисабон до Лодз – гражданите са разгневени от липсата на достъпни жилища.

Авторите на анализа припомнят как миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подклаждани отчасти от твърдения, че ограничените обществени жилища в ирландската столица се дават на чужденци.

В градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха по улиците, за да осъдят липсата на жилища на достъпни цени.

В анкета, проведена в навечерието на изборите за Европейски парламент, кметовете посочват жилищния сектор като един от най-важните проблеми, с които се сблъскват техните избирателни райони.

"Достигнахме критичната точка на ситуация, която от години е в процес на бавно изгаряне. Дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, защото той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малка сила, но сега той засяга хората, които се съобразяват с него: потомците на средната класа и дори самата средна класа", посочва Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчиците на обществени, кооперативни и социални жилища.

Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемия си доход на домакинство за жилище и битува мнението, че наличността става все по-оскъдна, допълва Politico.

Едуардс обяснява, че европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са изоставили този въпрос през 80-те години. Когато на власт идват неолиберални администрации с малки правителства, те съкращават значително разходите. Закъсалите общински съвети, които преди това са строили жилища, се отказват от ново строителство и разпродават съществуващия фонд, но частният сектор не успява да поеме изоставането.

"Предупреждаваме за този проблем от поне 10 години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново влезе в дневния ред. Годините на бездействие сега се влошиха от инфлационната атмосфера и повишаването на цените на ипотечните кредити, което доведе до застой в строителството в частния сектор", изтъква Едуардс. Според него характеристиките на жилищната криза са различни в различните градове.

"В туристическите локации например, има допълнителен натиск, предизвикан от Airbnb и други платформи за краткосрочно отдаване под наем, но основният проблем остава същият. Решението на местните и националните власти да се отдръпнат и да не предприемат действия в жилищното настаняване ни доведе до този момент", категоричен е експертът.

В Дания обществените жилища се управляват по национален модел. Жилищните асоциации не се управляват с цел печалба, а две трети от събраните наеми отиват в национален строителен фонд, който се използва от 1967 г. за финансиране на строителството на нови жилища и обновяването на съществуващия фонд.

Фондът подпомага и инициативи в областта на здравеопазването, заетостта и социалната сфера в необлагодетелствани райони в цялата страна.

Подобно на модела, станал известен във Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че обществените жилища трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни.

Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, заяви, че макар около една четвърт от тези имоти да са предназначени за уязвими групи - като самотни семейства или бежанци, всеки може да кандидатства за жилище, независимо от доходите си. Към 2022 г. около 965 000 души, или една шеста от населението на Дания, живеят в социални жилища. Общественият жилищен сектор е вторият по големина доставчик на жилища в страната, като разполага с почти 600 000 имота или една пета от националния сграден фонд. Това, че системата е създадена с нестопанска цел, прави социалните жилища значително по-достъпни от тези в частния сектор.

В Швейцария много градове се справят с жилищната криза благодарение на кооперативните комплекси с нестопанска цел Genossenschaften, обяснява Politico. Целта на швейцарските жилищни кооперативи е да осигурят достъпно, устойчиво и общностно живеене. Тъй като са кооперации с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са средно с 15% по-евтини от сравними наеми, ктато те могат да бъдат дори по-евтини от еквивалентни имоти в райони с недостиг на жилища.

Въпреки модела Genossenschaften Цюрих е засегнат от жилищната криза. Строителството на нови жилища не е в крак с пристигането на имигранти от страните от Европейския съюз, а наемите за нови наематели са се покачили с 30% от 2016 г.

Едуардс от Housing Europe допълва, че политиците най-накрая са се събудили за кризата и че в някои страни се предприемат мерки.

"В Дъблин, например, инвестират до 5 млрд. евро, но това все още не е в състояние да реши кризата. Можете да отпуснете пари, но строителството отнема време", категоричен е Едуардс.