ИПИ: 50% от завършилите професионални гимназии не работят това, което са учили

Близо 50% от завършилите професионални гимназии не работят това, което са учили, показва проучване на Института за пазарна икономика. Това се обяснява с факта, че България продължава да обучава хиляди младежи в професионални гимназии по специалности, които не се търсят от работодателите. Става дума за остарели и ненужни широко професии като някои селскостопански дисциплини или други специалности в хотелиерството и ресторантьорството с относително ниски разходи за обучение.

Данните на областно ниво показват най-високо припокриване между предлагане и търсене на кадри с професионална квалификация в Добрич (62.9 т.), Сливен (62,4 т.) и София (59,4 т.).

Добрич е с високи показатели заради големия брой на прием на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой заети. В Сливен това се дължи на сектора на промишлеността. В София - на информационните технологии и транспорта.

ИПИ разглежда 6 основни направления, в които предстои да учат близо 22 000 български ученици:

• селско стопанство
• преработваща промишленост
• строителство
• транспорт
• хотелиерство и ресторантьорство
• информационни и компютърни технологии

Според данните на института - около 10 000 от тях няма да работят по специалността си, ако структурата на икономиката се запази подобна в следващите 5 г.

Изключението може да е в IT-сферата, където в момента има многократно повече места в професионални гимназии, отколкото се търсят специалисти със средно образование.

Ако след 5 г. секторът се разшири значително, за да поеме завършващите гимназисти с професионална диплома, тогава картината може да се промени. Но всичко зависи от това дали работодателите ще търсят служители със средно образование или висшисти.

Отварянето на нови места за прием в IT-специалности в гимназиите не е гаранция за запълване на недостига на кадри в сектора.