Ипотечните кредити с 14-годишен рекорд - помпа се инфлация

БНБ публикува данните за кредитирането през октомври, които отчитат ново ускорение на кредитирането от банковата система.

Банковото кредитиране расте с 11,5% на годишна основа през октомври спрямо 11,3% през септември и 10,8% през август. Лекото успокоение на банковия кредит през лятото се оказа краткотрайно.

Отделно данните на БНБ показват още по-сериозен растеж на лизинга (над 15%) и небанковите кредити (22,4%).

Този ускорен растеж на кредитирането в България контрастира със ситуацията в еврозоната, където растежът на кредита е нисък - едва около половин процент. Монетарното затягане в еврозоната подпомага спадането на инфлацията, която през ноември достигна най-ниското ниво от 28 месеца насам. Очевидно ограничаването на растежа на кредита води до по-бързо спадане на инфлацията.

Разбира се, трябва да отчетем, че инфлацията през последните две години беше предизвикана от енергийната криза – това е еднократен шок в предлагането, който вече приключи и съответно инфлацията намалява навсякъде.

Но трябва да се внимава, защото прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията.

БНБ вече въведе някои мерки, с които се опитва да ограничи темпа на кредитиране – няколко пъти беше увеличен антицикличният капиталов буфер, а в средата на тази година значително бяха вдигнати и минималните задължителни резерви на банките. Но въпреки всички тези мерки кредитирането продължава да расте с ускорени темпове. Време е и за други мерки, но какви?

Прави впечатление, че кредитирането не е равномерно. Кредитите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за домакинствата и отпускат по-малко кредити за реалната икономика.

Този дисбаланс се илюстрира най-ясно от жилищните кредити. Ипотечните кредити растат с 19,2%, което е най-високият темп на растеж от над 14 г. насам. Това би трябвало да е червена лампа за регулатора. Още повече че високият растеж на ипотеките преди десетилетие и половина не завърши добре – след бума на ипотеките последва бум на лошите кредити. В един момент имаше около 2 млрд. лева лоши и преструктурирани ипотечни кредити.

Друг проблем с ипотечния кредит са изкуствено ниските лихви – новите ипотечни кредити през последните месеци се отпускат с лихва от около 2,6%.

БНБ също предупреждава, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и съветва банките “да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност”. Явно обаче банките не се съобразяват с тези съвети. Което е логично – не е работа на банките да управляват макроикономически и системни рискове и не можем да очакваме да го правят. Това е работа на БНБ.