Изтеглили сме бързи кредити за над 7 млрд. лв., младите взимат най-много и не връщат

Изтеглените у нас бързи кредити са за над 7 млрд. лв., показват последните данни на БНБ. Според данните бързите кредити в България продължават да се превръщат в токсичен финансов инструмент, особено за младите - от една страна привлекателни с бързо и лесно отпускане, но от друга - рискови със спешна цена. Последните данни на БНБ показват, че вземанията по кредити от специализирани дружества са достигнали 7,065 млрд. лв. в края на юни - с 17,5 % повече от същия период миналата година, които се равняват на 1,052 млрд.лв. спрямо края на второто тримесечие на миналата година и с 3,7 процента (249,1 млн. лв.) в сравнение с края на март тази година.

От БНБ отбелязват, че върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лева. Година по-рано, в края на юни, 2024 г. вземанията са били 6,014 млрд. лв. или 3процента от прогнозния БВП.

За съжаление тревожната статистика се простира и върху домакинствата: потребителските кредити са вече 4,719 млрд. лв., нараснали със 18,1 % спрямо предходната година. От тях останалите (като бързите кредити например) съставляват над 96 % от вземанията спрямо домакинства и неправителствени организации, което показва доминацията на моменталните заеми в кредитирането пред цели като жилищни нужди.

Частният съдебен изпълнител Станимира Данова, алармира в ефира на Радио Варна, че над 120 хиляди души между 18 и 30 години у нас вече са под принудително изпълнение заради непогасени кредити. Тя обрисува типичната ситуация: кредит от 1 000 лв. може изведнъж да стане над 1 600 лв., след добавяне на такси, застраховки, съдебни разноски.

По данни на БНБ към края на юни размерът на необслужваните кредити е 526,8 млн. лева. Те нарастват с 30,3 процента (122,6 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2024 г., а намаляват с 3,9 процента (21,2 млн. лв.) спрямо края на март 2025 г.

Причините за високата кредитна вълна са комплексни: ниски лихви, удобен достъп онлайн въздействие на социалните мрежи и желание за бърза реализация - много често хората вземат бързи кредити за техника, почивки и забавления.

Според анализ на Kantar, 23 % от българите вече се обръщат към "бързи заеми", което е скок спрямо 15 % предишната година.

Ръстът на кредитната задлъжнялост носи реални негативи: дълговете на млади хора под пълнолетието ограничават бъдещите им възможности и служат като пречка за професионално развитие. В същото време БНБ предупреждава за нарастващата задлъжнялост на домакинствата и потенциални рискове за финансовата устойчивост. Ръстът на бързите кредити в България не е просто икономическа статистика - той е симптом на системен проблем: липса на образование, отсъстваща регулация и агресивен маркетинг, насочен към най-уязвимите. Ако не се предприемат решителни стъпки, България рискува цяло поколение млади хора да бъде закотвено в дългови спирали. Решението е комбинация от по-строга държавна намеса и изграждане на култура на финансова отговорност.