Каримански: Разходната част на бюджета се увеличава на принципа на снежната топка

"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка". Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка:

"Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава, увеличава обема си, по същия начин и разходите, тогава, когато не могат да се предприемат адекватни мерки или поне няма желание да се предприемат адекватни мерки за стопирането на нарастването на тези разходи лавинообразно с така наречената процикличност, която дава все повече и повече основание за притеснение от гледна точка и на дефицита в бюджета, и от гледна точка на това, че дефицитът се финансира с държавни заеми, а тези заеми няма как да обясним в момент, в който хем имаме ръст на БВП, хем имаме нарастващ дефицит, тоест ножицата на кризата, на невъзможността да се овладеят разходите през това да бъдат финансирани с дълг, се увеличава".

"Бюджетът за следващата година при всички случаи трябва да бъде така структуриран, че да може да отговори на искането и от страна на нашите партньори в Европа, пък и ние самите трябва да сме отговорни за това да има консолидация на разходите и възможност тези разходи да имат един доста осезаем ефект върху обществото от гледна точка на инвестицията им, ако са капиталови разходи, ако са разходи, които са за издръжка, ние да усещаме ефекта в публичния сектор. Какво имам предвид? Когато се увеличават възнагражденията в един сектор като образование, да имаме ефект от образованието", допълни още в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" членът на Управителния съвет на Българската народна банка:

"Ако разходите растат, трябва да търсим качествени приходи. Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни".

"В Румъния се случи това, че популизмът на политиците увеличи всички онези обещания в разходната част, не можа да се овладее дефицитът. Дефицитът налагаше нонстоп взимането на нови и нови заеми, а в същото време тези заеми бяха само за потребление и потреблението води до някакъв ръст, но в един момент някой трябва да плати сметката на това потребление", уточни Каримански.