Кирил Петков: Нарушения в ББР отиват на прокурор

ББР може да промени съдбата на българската икономика, смята икономическият министър

За нарушения,които вече сме установили в Българската банка за развитие /ББР/, ще даваме искове към съдебната система и към прокуратурата, обяви министърът на икономиката Кирил Петков по време на изслушването си в парламента.

„За съжаление банката е раздавала големи кредити на определен кръг фирми извън закона за ББР и извън неговия устав и стратегия. Откакто станах министър 20-те най-големи кредита покриват 90 % от средствата на финансовата институция. Говорим за над 2 млрд. лв. като средният размер на дълга, е около 80 млн. лв.“, констатира Петков.

Той направи сравнение с повечето банки за развитие по света, като Канадската банка за развитие финансира основно заеми под 500 хил. лв.

„Оправданието защо са се давали толкова големи кредити, е било банката да бъде на печалба. Това, което обаче забелязваме е, че за 2020 г. имаме загуба от 130 млн. лв., а за първите 6 месеца на тази година - загубата ще е близо 100 млн. лв. Идеята, че тези кредити са били там, банката да спечели, явно не е точно така. Другото, което забелязахме е, че не е проверявано за свързаност между кредитополучателите. Те са работили в точно обратното на логиката начин, когато са опитвали да се оправдават, че няма“, посочи Кирил Петков.

Другата изненада при проверката е, че повечето фирми - кредитополучатели имат т.н. „балонно плащане“ накрая - плащат за 10 години лихвата и накрая цялата главница им идва наведнъж.

„Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години. Какво видяхме за обезпеченията. Тук ще дам конкретни примери, без да казвам имената на фирмите, за да не нарушавам банковата тайна. Ето един кредит от 150 млн. например, който има някакви имоти като обезпечение. В договора за кредитиране се казва - кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем“, възмути се министър Кирил Петков. По думите му има смисъл да съществува ББР, но просто трябва да се следи никога пак да не дават този тип кредити по този начин. Петков отново се върна на примера с Банката за развитие на Канада.

„Ако отидете на уебсайта ѝ, ще видите първи фокус - стартиращи компании без история от 12 месеца. Това означава, ако току-що сте стартирали компания, ако отидете при големите търговски банки, ще кажат, че нямате достатъчен опит. Втората голяма глава в Канадската банка за развитие е стартиращи компании под 24 месеца. Всъщност идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, което може да промени съдбата на българската икономика“, поясни Кирил Петков.